Политики

Ако се научим да помагаме без да съдим и да не се отказваме, можем да променим средата за жените в България

Всяка от нас може да се открие в историите, споделени в доклада

На 20 юли в Социалната чайна във Варна се проведе четвъртото представяне на аналитичния доклад „Гласовете на жените в България“, резултат от качественото социологическо проучване за проблемите на жените в страната. В дискусията се включиха Нора Стефанова – член на Настоятелството на Фондация „Екатерина Каравелова“, Анна Николова – управител на Фондация „SOS – семейства в риск” и зам. председател на националното обединение на НПО – Алианс за защита от насилие, основано на пола, Антоанета Иванова – социален работник към Общностния център във Варна и член на Управителния съвет на Национална мрежа за децата и Дияна Дянкова – директор на Центровете за настаняване от семеен тип във Варна. Събитието модерира Стелияна Маринова – Тончевска от Социалната чайна. 


Липсва достатъчно информация за контекста и ежедневните проблеми, които срещата жените в България 

Нора Стефанова представи накратко мотивацията на Фондация „Екатерина Каравелова“ да търси гласовете на жените в България и защо е важно да се видят разрезите на глобалните проблеми на равнопоставеността на половете през погледа на жените в по-малките населени места и извън столицата. В България липсва качествена информация за това какви са важните теми за жените и как заобикалящата среда и структурните неравенства реално се отразяват на възможностите за развитие, образование и реализация на жените. 

Говорителките по време на събитието засегнаха болезнени теми за насилието, стереотипите и устойчивите негативни нагласи към ромските жени, както и работата в социалната сфера и възможността за подкрепа за жени в непривилегировано положение. 

Насилието, основано на пола е първопричината за неравнопоставеността на жените

“Насилието, основано на пола е в основата на неравнопоставеността на жените и привилегированата позиция на мъжете. Най-честата форма на този вид насилие е домашното насилие и то засяга еднакво всички жени, без значение от образование и социален статус.”, сподели Анна Николова. Насилието е и сред пречките пред жените да бъдат независими и да управляват сами своето бъдеще. Тя засегна и темата с ниските нива на разкрити случаи поради фактори като обществени нагласи и недоверие в институциите. 

При социалната работа най-трудно е да помагаш без съдиш 

Антоанета Иванова сподели, че при работата на терен в подкрепа на непривелигировани общности е важно жената да не се възприема като жертва, а като такава с право на подкрепа и да не се съди. Има много несвършена работа относно нагласите спрямо жените, за да се избегне това те да бъдат обвинявани, защото условията на средата често предпоставят ограниченията и предизвикателствата, които срещат, например, жените в ромските махали. Нужна е работа и да се подходи с добри примери за адресиране на съществуващите стереотипи в обществото. 

Липсата на семейна среда и възпитание спъват личностното развитие 

Дияна Дянкова повдигна въпроса колко важна е семейната среда за възпитаване на навици, мотивация и желание за развитие и образование и как при децата, лишени от родителска грижа феноменът ранни бракове е по-често срещан и е трудно да се възпита сериозна отдаденост към образованието и изграждането на умения. Образованието и възпитанието вървят ръка за ръка и без примера на семейството и неговата подкрепа е по-трудно да се реализираш и развиваш. 

Образованието следва да възпитава хората как да живеят заедно

В хода на дискусията се даде пример как образованието на други места в Европа не е просто място за учене, а среда, в която се възпитава умението различни хора да живеят заедно. След училище това изгражда общество, в което отделните хора могат да живеят заедно, независимо колко са различни. Това е важно за промяна на нагласите и за изграждането на здрава социална тъкан в едно общество. 

Участниците дискутираха и как стереотипните роли за жените и мъжете се възпроизвеждат и какви са ограниченията пред независимостта на жените като различията в заплащането и различните възможности за кариерно развитие. Споделиха се примери от практиката в работата с уязвими групи и при подкрепата за жени да напуснат насилника и какво е нужно, за да се случи. Често това е дълъг процес на излизане от силна емоционална зависимост, който изисква търпение, любов, разбиране и осъзнаване, че трябва много пъти колелото да се завърти. Дори да има крачки назад, всяко усилие си заслужава, защото с всеки следващ път пострадалите от домашно насилие имат повече информация, смелост и кураж да направят крачката. 

За справянето с комплексните проблеми пред равнопоставеността на жените има нужда от комплексен подход. Нужно е трудностите да не се замитат под килима, а да се полагат координирани усилия в сътрудничество и да се противодейства на стереотипите, за да се решават дълго наслагвани проблеми. А за постигането на успех са нужни малки осъзнати крачки, да има вдъхновение и подкрепа, да се свържеш със съмишленици и да създадеш мрежа от партньори.  Когато голямата задача се разбие на малки части и се празнуват малките успехи, има мотивация за предприемане на дългосрочния ангажимент за адресиране на предизвикателствата пред работата по тежки социални проблеми, пречка пред равнопоставеността на жените. 

*Аналитичният доклад „Гласовете на жените в България“ е резултат от проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, който се изпълнява с финансова подкрепа от Фонд Активни граждани България, финансовата подкрепа е предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП https://www.activecitizensfund.bg

Цялата отговорност за съдържанието на доклада се носи от Фондация „Екатеринa Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че докладът отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.