Импровизирана изложба с цитати от проведените биографични интервюта с жени от България посрещна  участниците  в представянето на аналитичния доклад „Гласовете на жените“, реализиран от Фондация „Екатерина Каравелова“.  В пространство за култура и социални инициативи във Велико Търново ТАМ среща си дадоха представители на местната власт, на граждански организации, ученици и студенти с интерес към темата за проблемите на жените и равнопоставеността.

Модератор бе Весислава Желева, част от доброволческия екип на ТЯ във Велико Търново към Фондация „Екатерина Каравелова“, а в панелите се включиха Теодора Крумова, програмен директор на Център Амалипе, Марияна Георгиева, психолог и образователен експерт, Наталия Петкова, управител на Комплекс за социални услуги „ТЪРНОВГРАД“ и Маргарита Спасова, експерт застъпничество към Фондация „Екатерина Каравелова“.

Изследване на нуждите и проблемите на жените в България

„Даването на глас на жените да говорят със своите собствени думи за предизвикателствата, но и за надеждите, които имат, е форма на овластяване. Нашият 7-годишен опит в работата в подкрепа на жените и наблюденията, че позоваването само на статистически данни пропуска да отрази ежедневните предизвикателства и системните неравенства, с които се сблъскват жените в страната е мотивацията на фондацията да направи това изследване.“, сподели пред присъстващите Маргарита Спасова. В експозето си тя очерта и основните предизвикателства, идентифицирани в анализа. Според нея популяризирането на резултатите от анализа не целят само вземане на мерки на ниво публични политики за решаване на най-сериозните проблеми, идентифицирани при разговорите с жените. То може да е основа на бъдещи изследвания в тази област и като принос към изследванията на жените и равенството на половете.

Гласовете на ромските жени

Според Теодора Крумова, ако искаме да подкрепим една жена, трябва да ѝ дадем вдъхновение и причина да иска да постигне нещо, а от там нататък тя може да постигне всичко. Програмният директор на Център Амалипе изрази своето убеждение в значението на общностната работа и на това, че жените на местно ниво могат да участват активно и качественото в правенето на политики и това да бъде форма на тяхното овластяване. Голяма е и значимостта на образователните медиатори, които имат силна роля за подкрепата на ромските жени по места и работят за тяхното овластяване и за превенцията на домашното насилие. Илюстрация за значението на личния пример и ролевите модели бе и разказаната лична история на ромска жена от Добрич, която успява да промени живота си, а днес се е посветила на това да помага на други момичета и жени. Според Теодора Крумова гласовете на ромските жени често остават невидими в статистическите изследвания, а проблемите, с които се сблъскват те трудно могат да бъдат разбрани през статистически данни.

Насилието като обществен проблем

Домашното насилие в страната е голям и сериозен проблем и никой не е защитен независимо от пол, възраст и етнос, но жените по-често стават негови жертви, подчерта Наталия Петкова. Като управител на Комплекса за социални услуги „ТЪРНОВГРАД“ и сблъскващ се с трудностите в работата с жени, преживели насилие, тя описа различните му видове, в това число и психологическото, което често остава неразпознато, но може да е много страшно. Наталия Петкова акцентира и върху  причините, които спират преживелите го да потърсят помощ. Сред тях страхът, който жертвите на насилие често изпитват, обществената стигма и икономическата зависимост, патриархалните норми, които пазят насилниците, особено когато са с висок социален статус.

Ролята на средата и образованието

Обществото е склонно да обвинява жертвата, че сама си е виновна или си го е търсила, така Марияна Георгиева се включи в дискусията и описа един триъгълник на насилническите взаимоотношения „насилник-жертва-спасител“ и механизмите, по които може да се влиза от роля в роля. Психологът и образователен експерт разви и темата за връзката между бедността и образованието и това как лошите материални условия се отразяват негативно на развитието на децата, а образователната система в България често пъти не само не успява да преодолее неравенствата, но дори ги задълбочава. Марияна Георгиева обърна внимание и на това как все още послушанието е ценност и основното, което се очаква от децата е да са послушни, като участничките в разговора се съгласиха, че то се очаква в още по-голяма степен от момичетата и бидейки учени на послушание, те не развиват умения да отстояват себе си.

Динамичната и конструктивна дискусия по аналитичния доклад „Гласовете на жените в България“, реализиран от Фондация „Екатерина Каравелова“ даде и ключово послание към обществото – важно е да се говори за проблемите, а не да се замитат под килима. Защото когато повече хора започнат да говорят за нещо, то започва да се променя.

Екипът на фондацията благодари на панелистките и на всички гости на събитието, които взеха активно участие и допринесоха за това гласът на жените да бъде чут!

Следващото събитие за представяне на аналитичния доклад „Гласовете на жените в България“ ще се проведе на 15 юни в гр. Варна.

*Аналитичният доклад „Гласовете на жените в България“ е резултат от проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, който се изпълнява с финансова подкрепа от Фонд Активни граждани България, финансовата подкрепа е предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП https://www.activecitizensfund.bg

Цялата отговорност за съдържанието на доклада се носи от Фондация „Екатеринa Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че докладът отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Габрово, Плевен, Пловдив-област, Силистра, Смолян, София-област и Ямбол избират 44 народни представители, но от тях нито една жена в състава на 49 Народно събрание. Така седем района от 31, от които в шест нито една от представените в 49 НС партии и коалиции не е предложила жена за водач на листата си, допринасят за намаляващото представителство на жените в българския парламент. Липсата на повече жени на избираеми позиции в кандидатските листи закономерно води и до ниско представителство на жените в новия парламент – те са едва 58 или 24% от общия му състав.

Жени в политиката – анализ на предсрочните парламентарни избори от 2 април 2023

Данните са част от анализа на Фондация „Екатерина Каравелова“ за представителството на жените в политиката въз основа на резултатите от предсрочните парламентарни избори от 2 април 2023 г.

Устойчива е тенденция за ниско представителство на жените в най-важната институция в страната в последните четири парламента. В сравнение с някои съседни държави България съществено изостава. В парламента на Северна Македония жените са 42.5%, а в този на Сърбия – 34.8%. В Европейския съюз средното ниво на представителство на жените в националните парламенти е 33%.

Големи изборни райони като 16 МИР Пловдив с 12 мандата, излъчват само една жена, защото нито една от шестте парламентарно представени партии и коалиции нямаше жени на първите две позиции в кандидатските си листи. В същото време по-малки изборни райони като 8 МИР Добрич (с 5 мандата) и 21 МИР Сливен (с 6 мандата) изпращат по 4 жени в 49 НС, като 7 от тях са били водачки на листите на своите партии в съответния изборен район.“, съпоставят листите на партиите и коалициите от фондацията, като акцентират не само на присъствието, но и на подредбата на жените в тях. Около 30% от общия брой кандидати на тези избори са жени. Процентното съотношение на жените и мъжете кандидати в листите на политическите партии, които намериха място в 49 НС, е било най-добро при ГЕРБ-СДС (31.5%) и ИТН (32%), а най-малко жени е имало в кандидатските листи на Възраждане – 23.5%.

Жените в програмите на политическите партии

През март 2023 г. Фондация „Екатерина Каравелова“ публикува аналитичния доклад „Гласовете на жените в България“, очертаващ проблемите и нуждите на жените в страната. В него са идентифицирани основните предизвикателства – феминизирана бедност, липса на равнопоставеност на пазара на труда, насилие, основано на пола, различни форми на дискриминация. Тези теми обаче липсват в предизборните програми на политически партии и коалиции, които влизат в състава на 49 Народно събрание. В голямата си част те запазват фокус върху жената единствено в ролята ѝ на майка. Проблемите на жените не само не намират решения в програмите на политическите партии, но и липсват в политическия дневен ред. Може би разочарованието от този факт донякъде обяснява феномена на високия процент млади, образовани жени от големите градове (около 60%), които са избрали опцията „Не подкрепям никого“ на изборите на 2 април 2023.

Проблемите на жените, бедност, насилие, дискриминация, не могат да продължават да чакат за решения. Те не могат да бъдат преодолени без политическа воля, целенасочени усилия и конкретни мерки от страна на институциите и политическите партии и без активното участие на гражданското общество.

Препоръки за повишаване на политическото участие на жените

По тази причина Фондация „Екатерина Каравелова“ последователно се застъпва за препоръки, които адресират проблема с ниското политическо представителство на жените. Те са насочени към овластяване на жените, което може да бъде постигнато с изменения в Закона за политическите партии в частта за изразходването на държавната субсидия, така че да имат задължение част от нея да бъде използвана за дейността на женските организации, а при липса на такива, за обучения за насърчаване на равнопоставеността. Някои от конкретните препоръки към политическите партии са:

• Да развиват капацитета на своите членове чрез менторски програми и обучения;
• Да предоставят финансиране за развиване на дейността на женските структури;
• Да гарантират еднакъв достъп до финансови ресурси на всички членове и да се обърне специално внимание на достъпа до ресурси на жените от малки населени места.

Пълният текст на анализа е достъпен тук.

Опитът показва, че липсата на задълбочени изследвания на проблемите и нуждите на жените прави невъзможно провеждането на целенасочени и последователни политики за насърчаване на равнопоставеността. Позоваването единствено на статистически данни пропуска да отрази ежедневните предизвикателства, нормализирани неравенства и интерсекционална дискриминация, с които се сблъскват жените от цялата страна.

Именно по тази причини последните 18 месеца работихме по изследване, което да даде глас на жените в България по един структуриран начин, така че той да бъде взет предвид и да допринесе за разработването на политики и мерки, адресиращи предизвикателствата.

Анализът открои някои системни проблеми, като основните са липсата на реална равнопоставеност на жените на пазара на труда, бедността, дискриминацията, насилието в различните му форми, натискът на средата и стереотипите по отношение на пола. С тях са свързани и ключовите потребности на интервюираните жени – от равно третиране, от сигурност – както финансова или професионална, така и лична, от подходяща среда, от лично пространство и други.

Каним ви на събитие, на което в неформална обстановка да дискутираме идентифицираните проблеми и ще търсим решения заедно с представители на неправителствени организации и политически партии.

Доклада може да намерите тук

Аналитичният доклад „Гласовете на жените в България“ е резултат от проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, който се изпълнява с финансова подкрепа от Фонд Активни граждани България, финансовата подкрепа е предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП https://www.activecitizensfund.bg

Цялата отговорност за съдържанието на доклада се носи от Фондация „Екатеринa Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че докладът отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

В дискусията взеха участие Маргарита Доровска, куратор и културолог, директор на Музей на хумора и сатирата, гр. Габрово, Росица Йонкова, експерт по трудово и осигурително право, областен координатор на КНСБ за Област Габрово и Габриела Гатева, магистър психолог и автор на статии и научни публикации.

Събитието откри Маргарита Спасова от екипа на Фондация „Екатерина Каравелова“, която обърна внимание, че вече 7 години организацията дава глас на жените в страната и представи проекта „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България“, чрез който това става по един по-структуриран начин, така че гласовете да бъдат чути от вземащите решения. Тя очерта основните предизвикателства, идентифицирани от аналитичния доклад – липсата на реална равнопоставеност на жените на пазара на труда, дискриминацията, насилието в различните му форми, както и стереотипите, основани на пола и натиска на средата.

Маргарита Доровска сподели своя личен и професионален опит относно ролята и мястото на жените в сферата на културата и как личните преживявания могат да бъдат трансформирани в политически послания.

„Темата за гласовете на жените е изключително важна и трябва да бъде важна във всяка една културна и образователна институция, защото това са местата, […] където бихме могли да се опитаме да се борим със стереотипите“, заяви тя.  В качеството си на музеен директор тя подчерта, че „културните институции са много важни както с посланията, които формулират, така и със собствения си начин на опериране, защото не можем да говорим едни неща, а всъщност да правим други“, което е свързано с вътрешните процеси в една организация и до каква степен тя насърчава равнопоставеността.  

Росица Йонкова обърна внимание на разликите в заплащането на жените и мъжете, като представи и конкретни данни за страната и Област Габрово. В началото на трудовия си стаж жените до 25 години получават средно 7.2% по-ниско заплащане от мъжете, като между 35 и 45 години тази разлика скача до 17.6% и в крайна сметка води до по-ниски пенсии и повишен риск от изпадане в бедност и социално изключване за жените. На въпрос как може да бъде адресиран проблемът с разликите във възнаграждението, г-жа Йонкова отговори, че един от начините е прилагането на прозрачност в заплащането, област, в която беше приета нова европейска директива. Тя засегна и темата за двойното натоварване на жените, за които след прибиране от работното място започва втори работен ден, свързан с полагане на грижи за дома, децата и/или зависимите възрастни в семейството.

Габриела Гатева обобщи дискусията, като я постави в контекста на структурното насилие спрямо жените, което е по-широка категория от домашното насилие и се отнася до това как определени обществени структури и норми засягат негативно жените и им отнемат достъпа до права. Тя подчерта, че темата за насилието, основано на пола е от изключително обществено значение, но често остава неглижирана, както и необходимостта във всеки областен град да има кризисен център за настаняване и подкрепа на преживели насилие.

Събитието завърши с въпроси и коментари от присъстващите и заявяване на дългосрочна ангажираност с това гласът на жените да бъде чуван във всички обществени сфери.

Екипът на фондацията благодари на панелистките и на всички гости на събитието, които взеха активно участие в дискусията.

Следващото събитие за представяне на аналитичния доклад „Гласовете на жените в България“ ще се проведе на 11 април в гр. Пловдив.

Снимки: Габриела Христова

Именно по тази причина фондацията реализира проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, чиято основна цел е провеждането на качествено социологическо проучване, което да осветли проблемите и нуждите на жените от различни социални групи от всички 6 района за планиране в страната.

В рамките на проекта екип от интервюиращи проведе 42 дълбочинни интервюта с жени в активна възраст от малки и средно големи градове от цялата страна. Като жанр интервютата бяха хибрид между биографични и проблемно-тематични.

Основната изследователска хипотеза беше, че в живота на интервюираните може да съществуват ключови дефицити поради факта, че те са жени. Възможно е тези дефицити да не се осъзнават, тъй като се възприемат като естествени практики и нагласи. Задача на интервютата беше да ги изкара наяве, без при това да се травматизират интервюираните и без да се омаловажава тяхната гледна точка и техният собствен разказ за себе си.

Анализът открои някои системни проблеми, като основните са липсата на реална равнопоставеност на жените в професията, бедността, насилието в различните му форми, натискът на средата и стереотипите по отношение на пола. С тях са свързани и ключовите потребности на интервюираните – от равно третиране, от сигурност – както финансова или професионална, така и лична, от подходяща среда, от лично пространство и т.н.

В голяма част от споделените биографии бедността се възпроизвежда – респондентки, отраснали в бедни семейства, се борят за финансовото си оцеляване и като възрастни. Бедността определено има измерение по пол и етнос, като тя е особено остра при ромските жени. Повечето интервюирани жени работят по-нископлатена работа от партньорите си мъже и ако останат сами, им е трудно да оцеляват финансово.  

Насилието в различните му форми също се очертава като основен проблем в интервютата. Немалка част от респондентките са били подлагани на физическо насилие като деца. В интервютата се споменават и случаи на насилие от страна на бивши съпрузи или партньори – емоционално, физическо, икономическо, в един случай и сексуално.

Други проблеми, които се открояват са свързаните с расизма, сегрегацията и дискриминацията. Жените от ромски, турски и помашки произход споделят в интервютата редица случаи на дискриминация, расизъм и сегрегация, като очаквано най-дълбоки и комплексни са тези проблеми при ромските жени. Сред носителките на други дискриминационни признаци, интервюирани в рамките на проекта, са жени с тежки заболявания, увреждания и нехетеросексуални. Макар да не споделят драстични примери за дискриминация, от разговорите с тях става ясно, че съответните им дискриминационни признаци затрудняват живота им в редица отношения.

Представянето на проблемите и нуждите на жените с техните собствени думи хвърля светлина върху микроперспективата на частния живот в противовес на анонимизираните количествени данни и нормативните документи. Това е особено важно за разбирането на ситуацията на жените, живеещи извън големите градове, защото там често пъти местните неписани правила и нормите, типични за една или друга група, имат приоритет в практиката пред законите и формалните правила. Фактът например, че съществува Закон за защита от дискриминацията, не помага на респондентките с малки деца да бъдат назначени на работа.

На фона на диагностицираните нужди и проблеми отчетливо се откроява липсата на институции, с помощта на които да се компенсират определени дефицити в живота на жените. Нищо не спира ромските момичета например да отпаднат от училище, ако нямат роднини и близки, които да ги мотивират. Дори когато има работещи институционални механизми, в огромната част от случаите жените не стигат до тях – било поради незнание, било поради страх, било поради разпространената представа, че „проблемите се решават в семейството“, било по други причини. 

Изследването на 42 жени от шестте региона на България не може да даде пълна картина на проблемите и нуждите на всички жени в страната, а и не си го поставя за цел. Мисията му е да бъде отправна точка за диагностицирането на ключови дефицити и адекватното им компенсиране. Резултатите от него следва да послужат по няколко различни начина. Първо, чрез даване на публичност на тези резултати, което ще доведе до по-задълбочено познание за проблемите и нуждите на жените в България. Второ, посредством вземане на мерки на равнището на публичните политики за решаване на най-сериозните проблеми, установени в анализа. Трето, като основа на бъдещи изследвания в тази област и като принос към изследванията на жените и равенството на половете. Четвърто и най-важно, даването на думата на самите жени да говорят за проблемите и потребностите си е форма на тяхното овластяване. Именно овластяването на жените в България е това, което ценностно осмисля и целия проект.

Аналитичният доклад „Гласовете на жените в България“ е резултат от проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, който се изпълнява с финансова подкрепа от Фонд Активни граждани България, финансовата подкрепа е предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП (https://www.activecitizensfund.bg/).

Цялата отговорност за съдържанието на доклада се носи от Фондация „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че докладът отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Жените се оказаха непропорционално засегнати и от дълъг COVID-19 или още пост-COVID-19 състояние, което Световната здравна организация дефинира като продължаването или развиването на нови симптоми 3 месеца след първоначалната инфекция от SARS-CoV-2, които продължават поне 2 месеца без да има друго обяснение за тях.

Темата за дългия COVID-19 при жените, по която рядко се говори в българското обществено пространство, беше дискутирана в рамките на събитието „Здраве: от жени за жени“, което Фондация „Екатерина Каравелова“ проведе в края на месец март 2022 г. Обратната връзка, която организацията получи от много жени, проследили събитието онлайн, за необходимостта от повече информация и ангажираност във връзка с пост-COVID-19 синдрома провокира работата по доклад за ситуацията в България.

Обобщение на доклада „Дългият COVID-19 при жените в България“

Накратко, може да се каже, че темата за дългия COVID-19 и фактът че той засяга предимно жените не предизвикват голям интерес в българското публично пространство, а регистър на хората с продължаващи или новопоявили се симптоми след преболедуване не съществува.

С цел да бъде адресиран проблемът с липсата на данни за дългия COVID-19 сред жените в България, през месец ноември 2022 Фондация „Екатерина Каравелова“ проведе онлайн проучване. В него се включиха 141 жени от цялата страна,сред които са и малък процент жени от България, които в момента живеят в чужбина. Въпреки че няма характер на национално представително изследване, то дава ценна информация, която може да послужи за основа на последващи по-мащабни проучвания.

Отговорите на централния въпрос на изследването „Имахте ли (или още имате) симптоми, които продължиха след излекуването Ви от ковид?“ показват, че повечето респондентки (79.4%) са имали или все още имат някакъв вид продължаващи симптоми, като едва 19.9% заявяват, че не са имали такива оплаквания, а една единствена респондентка отговаря, че е карала вируса без симптоми.

Продължаващите симптоми, за които са споделили респондентките са различни, но водещите са три:

1) отпадналост, изтощение и лесна уморяемост (66.9%);

2) затруднения в мисленето и концентрацията (46.8%);

3) косопад (37.9%).

Други често срещани симптоми са проблеми с паметта, главоболие, проблеми със съня, загуба на вкус и обоняние, болки в мускулите, кашлица и затруднено дишане, както и хормонален дисбаланс и изменения в месечния цикъл.

Събраната информация показва, че дългият COVID-19 не се познава както от пациентите, така и от част от специалистите и не се предлагат адекватни комплексни решения, които да отчитат спецификите по пол. В тази връзка Фондация „Екатерина Каравелова“ изготви списък с препоръки, поместени в края на доклада.

Препоръки

• Провеждане на национално представително изследване, за да се оцени разпространението на пост-COVID-19 синдрома в страната, както и спецификите на състоянието на база пол;
• Активно включване на пациентите в разработването на мерки за адресиране на въздействието на дългия COVID-19;
• Разработване на цялостен интердисциплинарен подход за адресиране на дългия COVID-19, който да отчита неговите медицински, психологически и социални аспекти, както и факта, че жените са много по-често засегнати от продължаващи симптоми;
• Създаване на национална програма, която да се финансира от МЗ, а не от НЗОК и да бъде достъпна за всички нуждаещи се без оглед на техния здравноосигурителен статус и без значение дали са били хоспитализирани в активната фаза на заболяването;
• Разработване на подходящи за националния контекст насоки за медицинските специалисти, включително за общопрактикуващите лекари, към които пациентите се обръщат първо;
• Разработване на информационни материали за пост-COVID-19 синдрома, насочени към гражданите, които да бъдат достъпни както онлайн на Единния информационен портал за COVID-19, така и под формата на брошури, които да се разпространяват в офисите на РЗИ, РЗОК, кабинетите на общопрактикуващите лекари и лечебните заведения;

Повече информация може да бъде открита в доклада „Дългият COVID-19 при жените в България“ тук.

Отговори на тези въпроси бяха представени на 24 януари в рамките на онлайн събитие на тема  „Институционализиране на интегрирания подход на равенство между половете в парламента: одит на равнопоставеността чрез подход, основан на участието и планове за действие за насърчаване на равнопоставеността“.

Събитието беше организирано от Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ПА ОССЕ) и Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) на ОССЕ.

 Онлайн дискусията имаше две основни цели:

• Представяне на новия „Наръчник за одит на равнопоставеността на половете в парламентите чрез подход, основан на участието“, публикуван от СДИПЧ на ОССЕ и ПА ОССЕ, достъпен онлайн на английски и руски език.
• Споделяне на опит относно прилагането на одит на равнопоставеността и планове за действие за насърчаване на равнопоставеността като инструменти за промяна на парламентите в посока равнопоставеност на половете.

В събитието се включиха над сто участници – парламентаристи, дипломати, представители на граждански организации и академичните среди, сред които беше и Маргарита Спасова, експерт застъпничество към Фондация „Екатерина Каравелова“.

Председателката на ПА ОССЕ Маргарета Седерфелт и директорът на СДИПЧ на ОССЕ Матео Мекачи поздравиха участниците в началото на събитието и подчертаха значението на общите действия за постигане на равенство на половете в региона на ОССЕ. Г-н Мекачи обърна внимание, че повишаването на представителството на жените не е случайност, а резултат от сериозна политическа мобилизация. Той сподели, че средното ниво на представителство на жените в парламентите от региона на ОССЕ е 31% и постигането на дългосрочната цел за паритет (50/50) е все още далеч, както и че има нужда от създаване на условия за пълноценно участие и реална възможност за въздействие върху процесите на вземане на решения.

Саша Гаврич от СДИПЧ на ОССЕ представи два инструмента за интегриран подход към равенството между половете, с които ОССЕ подкрепя националните парламенти от региона, а именно одит на равнопоставеността и планове за действие за насърчаване на равнопоставеността, както и новия „Наръчник за одит на равнопоставеността на половете в парламентите чрез подход, основан на участието“. Той допълва публикацията „Реализиране на равенство на половете в парламента: наръчник за парламенти от региона на ОССЕ“ от 2021 г. и предлага рамка за провеждане на одит на равнопоставеността, основан на участието, вземайки предвид, че всеки парламент функционира в собствен специфичен контекст.

Проф. Сара Чайлдс от Единбургския университет, водеща изследователка в областта на политическото представителство на жените и консултант с опит в работата с различни международни организации и национални парламенти, обърна внимание на значението на сътрудничеството между академичните среди и гражданското общество и парламентите, така че последните да се развият като институции с чувствителност към въпросите на равнопоставеността.

Следващите двама панелисти, Божена Йелушич, председател на комитета за равенство между половете в парламента на Черна гора и Кенет Форслунд, първи заместник-председател на шведския Риксдаг и член на парламентарната работна група за равенство на половете, споделиха какви действия в посока постигане на равенство са били предприети от парламентите в техните страни.

Събитието продължи с дискусия по въпроси, зададени от участниците, сред които бяха значението на провеждането на одит на равнопоставеността не само в парламентите, но и в политическите партии, ролята на гражданските организации в процеса на трансформация на парламентите в посока равнопоставеност, важността на прилагането на интерсекционален подход, който да адресира не само неравенствата по пол, но и други фактори като етническа принадлежност и наличие на увреждане.

В края на събитието говорителите насърчиха националните парламенти и всички заинтересовани страни да работят систематично, да прилагат многопартиен подход, да търсят сътрудничество и експертиза от гражданските организации и академичните среди и да работят за стратегическо разработване на процеси, които да доведат до реална институционална промяна без значение от съществуващото състояние на равнопоставеността, от което стартират в своя контекст. 

Несъмнено видеото има за цел да се подиграе с жена само заради факта, че тя е решила да се занимава с политика. Според последните стандарти в международната политика за равнопоставеност на половете, настоящето видео може да бъде класифицирано като насилие над жена, занимаваща се с политика. 

Жените са подложени на насилие не само заради политическите си възгледи, но и за да се попречи на настоящи жени политици да участват в процесите на вземане на решения, както и на повече жени да се включат в политиката. В допълнение към индивидуалното страдание и нарушаването на правата на жените, това насилие отслабва демокрацията, политическия плурализъм и прави обществените институции по-малко приобщаващи.

Насилието срещу жени в политиката е нарастващ проблем за жените в България и това е резултат от увеличаващата се политическа поляризация, нетолерантност, консервaтивни тенденции и дълбоко вкорененото патриархално убеждение, че политиката е само за мъже. Жените в българския парламент са едва 58 или 24% от общия му състав, а ситуацията на местно ниво е още по-тревожна, като само 40 от общо 265 общини в България се ръководят от жени или едва 15%. 

Като нарушение на правата на човека и пречка за политическото участие на жените, насилието срещу жени в политиката представлява сериозно предизвикателство за демокрацията, мира и сигурността. Когато жените заемат полагащото им се място в политиката, тяхното присъствие, гласове и легитимност често се оспорват жестоко като средство за запазване на мъжките привилегии и властови позиции. Това е вредно не само за жените в политиката, но и за близките им и тези, които обмислят да се занимават с политика вбъдеще. Притеснени сме от ефекта, който това видео ще има върху жени, които обмислят политическа кариера.

Ние от Фондация “Екатерина Каравелова” и подкрепилите тази позиция остро осъждаме видеото създадено от 7/8 като атака срещу правата на жените и равнопоставеното участие в политиката.

Призоваваме политическите партии и Националния съвет за равнопоставеност на жените и мъжете към Министерски съвет да излязат с официални позиции и осъдят остро този случай. 

Може да подпишете настоящата позиция тук.

Фондация “Екатерина Каравелова” ще уведоми за случая Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека, Комисията на Европейския парламент по правата на жените и равенството между половете и Европейското женско лоби.

Конкретни препоръки за насърчаване на равнопоставеността в българската политика могат да бъдат намерени в доклада “Равнопоставеност на половете в политиката: Предизвикателства и възможности в българския контекст”.

Марина Кисьова де Хеус, фондация “Екатерина Каравелова“

Маргарита Спасова, фондация “Екатерина Каравелова“

Нора Стефанова, Фондация “Екатерина Каравелова“

Български фонд за жените

Българска платформа към Европейско женско лоби

Фондация „Работилница за граждански инициативи“

Фондация “Три жени“

Сдружение ОБЩНОСТ МОСТОВЕ

БОЛД (Българска общност за либерална демокрация)

Фондация BCause

Асоциация Родители

СНЦ „Орион – Грижа за Лидери и Авторитети“

Сдружение Жените на Казанлък

Коалиция за медийна грамотност

Национален център за безопасен интернет

Фондация „Мисия Криле“

Фондация „ДА – обединени срещу насилието“

Фондация Ресурсен център Билитис

Фондация Карин дом

Български хелзинкси комитет

Българска фондация Биоразнообразие

Феминистки мобилизации

Фондация „Център Отворена врата“

Фондация Св. Николай Чудотворец

Асоциация „Здраве“

Център Амалипе

ЛевФем

Фондация ЕМПРУУВ

Фондация “Център за правна помощ – Глас в България”

Илияна Николова, ФРГИ

Десислава Христова, изборен експерт

Светла Енчева, журналистка, социоложка и правозащитничка

Добромира Костова, съпредседател на ПП „Зелено движение“

Павлина Върбанова, „Как се пише?“

Красимира Величкова

Левена Лазарова, управител на Фондация „Будителките“

Нева Мичева, преводачка

Мария Йорданова Атанасова

Гина Кафеджиян

Цветелина Калинова Симеонова-Заркин

Юлия Любомирова Петкова

Веселина Панайотова

Мария Методиева

Мануела Малеева

Снежана Апостолова

адв. София Разбойникова

Таня Илчева

Веселин Алексиев

Илиана Занкова

Никол Левакова

Александър Дунчев

Надежда Денева

Христо Даскалов ПП Продължаваме Промяната

Цветан Герасимов

Иванка П. Иванова

Петър Миланов, Фондация “Нова Генерация”

Фондация „Калейдоскоп“

Камелия Домитрова

Зарица Динкова, Зелено движение

Деница Асенова

Настимир Ананиев, Народно събрание

Вяра Тодева

Десислава Рангелова

Яна Балникова

Франческо Трупия

Надя Кожухарова

Любен Горанов

Мая Донева

Тамара Вълчева

Десислава Йорданова

Николай Арнаудов

Мария Петрова

Надя Колева

Весела Недкова

Албена Тагарева

Иван Павлов

Илияна Мирчева

Явор Константинов

Петя Георгиева Кашукеева

Таня Славова

Магдалена Делева

Стоил Мирославов Стоилов

Таня Петрова

Елена Божинова, психотерапевт, психоаналитик

Петя Пламенова Павлова

Христо Симеонов

Лилия Кръстева-Пеева

Добрина Кисова

Сдружение „Рефлективно учене-България“

Калина Константинова

проф. днк Маргарита Карамихова

Елена Кузмова

Сияна Багренска

Вера Орешарова

Георги Богданов – Национална мрежа за децата

Биляна Генова

Мартин Петров

Христина Тенева

Силвана Братанова

д-р Румен Богданов

Филип Шавов

Рая Раева

Ерна Ангелова

Цвета Брестничка

Евгения Грозева

Снежана Кузманова

Александра Илиева Ангелова

Георги Стамов

Фондация Радост за нашите деца

Кристина Грозева

Ива Руйчева

Даниела Тодорова

Пламена Николова, НМД

Надя Руменова Найденова

Магдалена Юсменова

Илиана Йорданова Малинова

Диана Питева

Теодора Димитрова Начева

Соня Будева

Ралица Николова

София Костадинова

Искра Джанабетска

Арзу Росенова

Мартина Петкова

Сдружение Клуб на нестопанските организации Търговище

Станимира Паскова

Невена Маджарова, Търговище

Радостина Христова

Даниела Петрова Димитрова

София Алфред Коенова

Йорданка Коцева

Кирина Бойкова

Стефка Стефанова

Диннар Яхя

Фондация „АртЛаб“

Eкатерина Маркова

Олга Милчалиева

Георги Стефанов-лекар

Десислава Векилска

Александра Паунова

Антония Замбова

Валентина Ташкова

Анастасия Тодорова

Петър Куленски

ЕЛИЗАБЕТ ДИМИТРОВА

Петя Димитрова

Милена Пехливанова

Елена Колева

Мая Димитрова Стоицева

Моника Николова

Стела Танева

Теодора Енева

Аделина Банакиева

Бистра Иванова

Анита Джоунс

ГИ Екип Лайкучка

Кристиана Стоянова

Антон Миронов

Крум Паунов

Нина Димитрова

Росица Илиева

Мария Урилска

Ива Иванова

Панайот Чафкаров

Галина Налбантова-Стоянова

Tanya Germer

Даниел Димитров, PhD

Георги Костов

Кристина Нигохосян

Вяра Владева

Цветомира Данова

Ласка Ненова

Даниела Стоева

Красимира Илиева Мрънкова

Христина Пейчева

Анита Соколова

Йоланда Велкова

Радка Василева

Росен Енчев

Айлин Джафер

Адиле Севим Тиока

Екатерина Димитрова

Десислава Иванчева

Искрен Митев

Дима Пройкова

Evelina Marinova

Паскалева

Юлия Златкова

Радостина Петрова

Десислава Разсадова

Маргарита Христова

Елица Кюмюрджиева

Дима Пройкова

Александра Стеркова

Daniela Ivanova

Мария Генчева

Ангелина Александрова

Йосиф Заркин

Златомир Майсторов

Кирил Стоянов

Мария Методиева

Яна Алексиева

Надежда Цекулова

Гергана Павлова, Фондация “БИКОУЗ в помощ на благотворителността“

Александра Атанасова

Севдалина Малинова

Диана Якимова

Людмила Атанасова, фондация BCause

Веселина Йорданова, Фондация BCause

Ирина Цветкова

Теменужката Стратиева-Илиева

Елица Баракова

Мария Петрова

Светослава Манчева

Десислава Найденова

Надежда Димитрова Василева

Мария Крайнева

Яница Илиева

Елица Жекова

Румен Мехраз

Димитър Солаков

Изабела Иванова

Денислава Николаева

Лилия Атанасова

Биляна Динкова

Нели Петрова – Димитрова, председател на УС на ИСДП

Селина Йонкова

Биляна Спиридонова

Доля Алексиева

Светлана Ганчева, журналист

Наталия Андреева

Дянка Алексиева

Лора Ботева

Владимир Алексиев

Катя Федорченко

Карина Федорченко

Александър Федорченко

Албена Делистоянова

Дянка Рашкова

Костадин Кокаланов

Петя Колева

Камелия Махакян

Мария Змийчарова

Христина Йорданова

Кръстина Илиева Джувкова

Любка Георгиева

Даниела Ст. Петрова

Росица Атанасова, правозащитник

Надежда Христова

Маргарита Петрова

Антония Мечкуева

Благовест Балдев

Онник Мердинян

Диана Данова

Tsvetelina Santulova

Антоанела Василева Арабаджиева

Виталия Дойчинова

Румяна Шаламанова

Нели Стоева

Антоанета Василева

Стилиана Ралева

Венеция Нецова-Ангова

Вяра Пейчева

Александрина Караиванова

Ярослав Луков

Елица Кожухарова

Женя Дюлгерова

Дора Влъчкова

Росица Калдерон

Илка Иванова Енчева

Сия Шехтанова

Екатерина Велева , Фондация “П.У.Л.С”

Милен Янев

Весела Цанкова- сдружение „Граждански инициативи- гр. Ловеч“

Мила Кърнъкова

Кристина Сергиева, Фондация „П.У. Л. С.“

Стефани Янева

Юлия Андонова

Иглика Кръстева

Зорница Трестиан

Петя Петрова

Петранка Тодорова

Елена Лулчева

Йоана Айкова

Зорница Здравкова

Михаела Димитрова Ганчева

Теодора Иванова-Вълева, фондация „Импакт драйв“

Мая Паскалева

Лина Кривошиева

Вера Дакова

Маргарита Петрова

Надежда Лилова

Владимир Соколов

Ангелина Радева

Марияна Георгиева

Нина Гидънс

Александър Йорданов – Фондация „П.У.Л.С.“

Диляна Асеновска

Пенка Маркова -Кирякова

Диана Димова, Фондация „Мисия Криле“

Диана Гергова

Тодор Ябълкаров

Мария Иванова Маринова

Живка Стайкова Общност “Мостове”

Юлиан Петров

Силвия Нешкова

Магдалена Димитрова

Емилия Шаркова

Александра Микова

Тодорка Йорданова

Лиляна Бойчева

Мартин Чолаков

Преслава Чолова

Соня Иванова

Деница Милушева

Мирослав Людмилов Тодоров

Десислава Лаловска

Елица Тодорова Нейкова

Любомира Тодорова

Константин Праматаров

Георги Генчев, НПО Портал

Нина Тодорова

Деница Иванова Колева

Здрава Стоева

Мануела Веселинова Михалева

Дима Скабрина

Симона Крумова

Вихра Баева

Елена Петкова

Петър Хлебаров

Анна Савенко

Венцислава Любенова

Лилия Джендова

Ивелина Мончева

Силвия Тодорова – учител

Андрей Вълчев

Камелия А. Станчева

Яна Рупева

Елена Милева

Мария Стефанова

Здравко Димитров

Балин Балинов

Илиана Димитрова

Наталия Ивова

Кремена Коджаиванова

Анелия Радулова

Кристина Овчарова

Даниел Георгиев

Galina Koleva

Стилиана Петкова

Ralitsa Pusheva

Аделина Василева

Анна Оклева

Зорница Трифонова

Дияна Димитрова

Весела Кучева-Петрова

Джема Барух

Люба Никифорова

Plamena Slavcheva

Димитрина Спирова

Василка Гавазова

Петя Натова-Георгиева

Антония Добрева

Добромир Добрев

Тоня Димитрова

Десислава Димитрова

Ирина Илиева

Ивелина Стайкова

Татяна Бакалова

Цветелина Кирякова

Костадин Харалампиев

Христо Георгиев.

Яне Гушев

Катерина Йосифова

Татяна Босилкова

Детелина Венкова Плачкова, майка на две големи дъщери,баба на внучка.

Емилина Ценова

Стойка Петрова Пенкова

Милена Лесева

Нели Тошкова Стойкова

Иван Савков

Пенчо Койчев Койчев

Ивета Маджарова

Катя Дянкова

Благовеста Груева

Дарина Георгиева

Соня Славова

Александрина Димитрова

Ирина Атанасова

Михаил Атанасов Петков

Полина Петкова

Атанаска Неделчева

Мария Кирова-Минчева

Елена Димитрова

Гергана Костова

Мариола Маева

Мариян Дянков

Иван Иванов

Петя Ангелова

Blagovesta Davidova

Дарина Сарелска

Елена Ковачева

Станислав Пенев

Илина Цонева

Величка Христова Ангелова

Надежда Георгиева

Михаела Люцканова

Гергана Ефремова

Ана Н.

Максим Делчев

Виктория Петрова

Венета Димитрова

Нели Бенова

Боряна Хрисимова

Цонка Станкова

Антоанета Атанасова

Лидия Драгомирова

Йоана Цветкова

Ивелина Конова

Юлиана Методиева Маргиналия

Александра Барякова

Ива Еленкова

Благовеста Чонкова

Антония Чиликова, общественик

Цветелина Димитрова

Илия Сталев

Юлия Георгиева

Валентина Вълчева

Магдалина Георгиева

Наталия Йорданова

Божидар Василев

Вили Филипова

Офелия Георгиева

Александра Колева

Цветелина Дечева

Росмари Никова

Станислав Додов, СНЦ „Орион – грижа за Лидери и авторитети“

Десислава Митева

Недялко Б. Апостолов

Дарина Атанасова

Мариана Минкова Димитрова

Николета-Тереза Аксинте, ресурсен учител в 23 СУ – София

Галя Илиева

Елица Киркова

Александра Кущилова

Валентин Ройнов

Спас Калинов Калинов

Маилда Даудова

Николета Колева

Василка Шишкова

Стефан Найденов

Йорданка Веселинова, журналист

Diana Vladimirova

Здрава Стоева

Давид Кюранов, СНЦ „Асоциация Родители“

СНЦ “Феникс – Разград”

Фани Виденова

Радослав Атанасов

Надежда Костова

Петрана Петрова

Атанас Христов

Диляна Тодорова

Росица Стоянова

Йоанна Вълчева

Цветелина Маринова

Ясен Георгиев Георгиев

Илиян Троянски

Стефан Паунов

Десислава Иванова

Екатерина Димитрушева, зам.-ръководител на Делегацията на България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

Невена Цонева

Жана Панделиева

Анета Цветкова

Гергана Бонева

Антония Гаджева

Юлия Тотева

Ивелина Петрова

Августина Саркизова

Лиляна Бончева

Галя Йоргова

Гергана Тороманова-Моран

Ралица Чавдарова

Юлия Златанова

Десислава Атанасова

Български Български Образователен и Културен Център в Ирландия

Ралица Чавдарова

Гергана Петровска

Мария Ендрева

Марияна Илчевска

Виолета Петкова

Феонка Зайкова

Бинка Серафимова Ботева

Катрин Каралилова

Полина Илиева

Татяна Калчева

Елена Пастухова

Мария Андреева

Марияна Рухова

Борислава Черкезова

Бойко Ценков – клиничен психолог

Станимира Хаджимитова

Боряна Батембергска

Мая Гергова

Петя Пандулева-Биковска

Емилия Иванова

Атанас Георгиев Йорданов

Анна Младенова

Всички над 1000 подписа може да видите тук.

Равнопоставеното участие в процесите на вземане на решения за всички членове на обществото е въпрос на справедливост, спазване на правата на човека и пълноценно функциониране на демокрацията. Въпреки отсъствието на формални пречки пред равното участие на жените и мъжете в политическите процеси равнопоставеност в България липсва и причините следва да се търсят и да бъдат адресирани. Това беше мотивацията на Фондация „Екатерина Каравелова“, с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт България, да организира кръглата маса „Ролята на парламента и политическите партии за насърчаване на равнопоставеността“, която се проведе през месец септември 2022 г. в град Пловдив.

Настоящият доклад очертава накратко значението на равнопоставеността на половете в политиката, актуалната картина в България след последните парламентарни избори през октомври 2022 г. и резултатите от кръглата маса „Ролята на парламента и политическите партии за насърчаване на равнопоставеността“. Във втората част на публикацията са описани някои добри международни практики, които биха могли да бъдат приложени в България с цел повишаване на участието на жените. В заключение е предложен списък с препоръки.

Добри практики

В частта с добри международни практики са разгледани провеждането на одит на равнопоставеността на половете в политическите партии и в парламента като основа за разработване на последващи планове за действие за насърчаване на равнопоставеността. Обърнато е внимание на развиването на капацитет, обученията и менторството като важни фактори за подобряване на представителството на жените в политиката. Представени са и доброволни мерки, които политическите партии могат да въведат при подбора на кандидати за своите изборни листи с цел насърчаване на равнопоставеността. Докладът обръща внимание и на достъпа до ресурси и финансиране, който често е по-труден за жените в политиката. Последно са представени различни примери за сформиране на парламентарни структури за жени народни представители като инструмент за насърчаване на равнопоставеността и адресиране на проблемите на жените.

Препоръки

Докладът завършва с препоръки към работата на политическите партии и Народното събрание, които включват провеждане на одит на равнопоставеността и разработване на планове за действие на базата на резултатите от одита, гарантиране на равен достъп до ресурси за всички членове на партиите със специално внимание към жените от малки населени места, въвеждане на оценка на въздействието на база пол, когато се подготвят оценки на законопроекти и други.

Пълният списък с препоръки може да бъде намерен в доклада „Равнопоставеност на половете в политиката“ тук.