Дългият COVID-19 при жените в България

Пандемията от COVID-19 задълбочи много неравенства, включително и тези на база пол, като жените в България и по света бяха непропорционално засегнати от загуба на работни места или се оказаха на първа линия в борбата с вируса в качеството си на медицински сестри, здравни и социални работници. Жените понесоха и по-големия товар от полагането на грижи за деца и зависими възрастни в условия, в които образованието беше дистанционно, а центровете за предоставяне на социални услуги не можеха да функционират нормално. Пандемията доведе и до увеличаване на случаите на насилиe срещу жени.

Жените се оказаха непропорционално засегнати и от дълъг COVID-19 или още пост-COVID-19 състояние, което Световната здравна организация дефинира като продължаването или развиването на нови симптоми 3 месеца след първоначалната инфекция от SARS-CoV-2, които продължават поне 2 месеца без да има друго обяснение за тях.

Темата за дългия COVID-19 при жените, по която рядко се говори в българското обществено пространство, беше дискутирана в рамките на събитието „Здраве: от жени за жени“, което Фондация „Екатерина Каравелова“ проведе в края на месец март 2022 г. Обратната връзка, която организацията получи от много жени, проследили събитието онлайн, за необходимостта от повече информация и ангажираност във връзка с пост-COVID-19 синдрома провокира работата по доклад за ситуацията в България.

Обобщение на доклада „Дългият COVID-19 при жените в България“

Накратко, може да се каже, че темата за дългия COVID-19 и фактът че той засяга предимно жените не предизвикват голям интерес в българското публично пространство, а регистър на хората с продължаващи или новопоявили се симптоми след преболедуване не съществува.

С цел да бъде адресиран проблемът с липсата на данни за дългия COVID-19 сред жените в България, през месец ноември 2022 Фондация „Екатерина Каравелова“ проведе онлайн проучване. В него се включиха 141 жени от цялата страна,сред които са и малък процент жени от България, които в момента живеят в чужбина. Въпреки че няма характер на национално представително изследване, то дава ценна информация, която може да послужи за основа на последващи по-мащабни проучвания.

Отговорите на централния въпрос на изследването „Имахте ли (или още имате) симптоми, които продължиха след излекуването Ви от ковид?“ показват, че повечето респондентки (79.4%) са имали или все още имат някакъв вид продължаващи симптоми, като едва 19.9% заявяват, че не са имали такива оплаквания, а една единствена респондентка отговаря, че е карала вируса без симптоми.

Продължаващите симптоми, за които са споделили респондентките са различни, но водещите са три:

1) отпадналост, изтощение и лесна уморяемост (66.9%);

2) затруднения в мисленето и концентрацията (46.8%);

3) косопад (37.9%).

Други често срещани симптоми са проблеми с паметта, главоболие, проблеми със съня, загуба на вкус и обоняние, болки в мускулите, кашлица и затруднено дишане, както и хормонален дисбаланс и изменения в месечния цикъл.

Събраната информация показва, че дългият COVID-19 не се познава както от пациентите, така и от част от специалистите и не се предлагат адекватни комплексни решения, които да отчитат спецификите по пол. В тази връзка Фондация „Екатерина Каравелова“ изготви списък с препоръки, поместени в края на доклада.

Препоръки

• Провеждане на национално представително изследване, за да се оцени разпространението на пост-COVID-19 синдрома в страната, както и спецификите на състоянието на база пол;
• Активно включване на пациентите в разработването на мерки за адресиране на въздействието на дългия COVID-19;
• Разработване на цялостен интердисциплинарен подход за адресиране на дългия COVID-19, който да отчита неговите медицински, психологически и социални аспекти, както и факта, че жените са много по-често засегнати от продължаващи симптоми;
• Създаване на национална програма, която да се финансира от МЗ, а не от НЗОК и да бъде достъпна за всички нуждаещи се без оглед на техния здравноосигурителен статус и без значение дали са били хоспитализирани в активната фаза на заболяването;
• Разработване на подходящи за националния контекст насоки за медицинските специалисти, включително за общопрактикуващите лекари, към които пациентите се обръщат първо;
• Разработване на информационни материали за пост-COVID-19 синдрома, насочени към гражданите, които да бъдат достъпни както онлайн на Единния информационен портал за COVID-19, така и под формата на брошури, които да се разпространяват в офисите на РЗИ, РЗОК, кабинетите на общопрактикуващите лекари и лечебните заведения;

Повече информация може да бъде открита в доклада „Дългият COVID-19 при жените в България“ тук.