Гневът на жените като катализатор за положителна промяна в съвременното общество
EkaterinaKaravelovaFoundationНа 24 август се проведе издание на Дискусионен клуб „ТЯ в Пловдив“, посветено на темата за женския гняв. Идеята за клуба се заражда като естествено продължение на едноименния социален формат „ТЯ в Пловдив“, провокирана от необходимостта за създаване на пространство, където да се обсъждат въпроси и проблеми важни за участничките, свързани с равенството на половете и проблемите на жените, но извън клишетата и стереотипите. Всяка тема се разглежда през призмата на кино, музика, литература и други културни феномени. Сбирките се провеждат веднъж месечно, а в центъра им е предварително избран филм или текст, свързан с борбите за равенство на половете, женското преживяване и българския контекст. Защо обаче именно темата за женския гняв беше в центъра на събитието през месец август?
Жена, водена от гняв, е образ, който все по-често се среща в киното. През последните години героините във филмите стават по-сложни и многопластови и режисьорите постепенно се отдръпват от стереотипните персонажи на невинната девойка и „силната“ жена, за да ни покажат вътрешния свят на жените в цялото му богатство и многообразие.
Гневът е емоция, която има изключително полово отражение в историята и обществото. При мъжете се взима за даденост – емоция, която им приляга; емоция, която показва колко силно вярват в определена кауза. При жените гневът е емоция, която е неоправдана и непроявена – гневът не приляга на една истинска жена; той не се възприема сериозно и неговото потискане не само възпрепятства индивидуалното изразяване, но и увековечава несправедливостите в обществото. Стереотипът, че жените по своята същност са грижовни и съпричастни, поддържа идеята, че те не трябва да изразяват гняв. Този двоен стандарт е допринесъл за култура, която омаловажава или минимизира изпитването на силни емоции, болка или трудности при жените, като допълнително маргинализира техните гласове.
Именно затова екипът избра за фокус на третата среща на Дискусионен клуб „ТЯ в Пловдив“ на 24 август да бъде темата за женския гняв, разгледана през призмата на филма „Момиче с потенциал“. Както и самата дискусия показа, много филми и произведения могат да бъдат използвани като основа на разговора – като се започне от древната митология с мита за Медуза, например, и се продължи със съвременни ленти като „Плюя на гроба ти“, „Убий Бил“, „Не казвай сбогом“, „Момичето с драконовата татуировка“, „Страстите на Дженифър“, „Средата на лятото“ и други.
Екипът се спря на „Момиче с потенциал“ обаче, защото много ясно показва първоизточника на женския гняв – безсилието пред несправедливостите, с които като жени се сблъскваме всеки ден. Освен това от филма могат да се изведат още важни подтеми: насилието над жени, реакцията на обществото, обвиняването на жертвите, скръбта, проблема с мъжете, самопровъзгласили се за „добри момчета“.
„Момиче с потенциал“ има интересен подход към темата за женския гняв. Честа критика към филма е липсата на катарзис. Предшествениците в жанра разчитат именно на катарзиса като средство – героинята е наранена, тормозена, сега ѝ е времето да си отмъсти. И за нас като зрители е катарзисно преживяване да гледаме тези филми. В контекста на женския гняв подобни филми създават пространство, където тази емоция да съществува. Но крайната цел е да загърбим гнева, да се примирим и да се върнем в света, който го предизвиква. В този смисъл женският гняв се обръща навътре, деполитизира се и в следствие на това става токсичен.
Вместо това той трябва да се пренасочи навън, към нещо креативно, да предизвика действие, да се политизира. Защото освен токсичен, гневът може да бъде и продуктивен – такъв той става, когато подкрепяме феминистки организации, излизаме на протест или просто споделяме с други жени, мислим, говорим и се образоваме по темата.
Това е важно, защото повечето жени нямат езика да изразят гнева и разочарованието си. Когато нямаме езика да изразим чувствата си, започваме да крещим, да използваме тялото си като език. И това не се ограничава до жените, а до всички маргинализирани групи – неслучайно тялото се смята за оръжието на безсилните. Затова е важно да имаме концепции и да ги демократизираме, така че хората да могат да се припознаят в тях и да ги използват, за да изразят гнева си. И това е една от целите на Дискусионен клуб „ТЯ в Пловдив“.
Женският гняв не е неоправдан и не е непременно токсичен. Той има трансформираща сила. Също толкова силни са и думите. Когато двете се съчетаят, когато към емоцията добавим правилния дискурс, сме способни да постигнем така нужната промяна в обществото.
Гневът на жените, отдавна потушен от обществените стереотипи и очаквания, се очертава като мощен катализатор за положителна промяна в съвременното общество. Като се противопоставяме на половите стереотипи за гнева и насърчаваме жените да изразяват гнева си открито и конструктивно, ние проправяме пътя към един по-справедлив свят. Време е да осъзнаем трансформиращия потенциал на женския гняв и да го използваме като двигател за напредък, като усилим гласовете на жените и разрушим структурите, които са ги заглушавали толкова дълго. Прегръщайки гнева на жените, можем да работим заедно за по-приобщаващо и съпричастно общество, където всички гласове се чуват и уважават.
Автори: Йоана Иванова и Елена Лулчева
Тази публикация стана възможна благодарение на финансовата подкрепа на Български фонд за жените, предоставена на Фондация „Екатерина Каравелова“ по линия на програма „Мисия възможна“. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от авторите на статията и не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Български фонд за жените.
