Лицето на климатичните промени

С есенен полъх и дъждовни облаци в Пловдив се проведе семинар на тема „Лицето на климатичните промени“ на 11 и 12 ноември. Организиран от Българска платформа към „Европейско женско лоби“ (ЕЖЛ) по време на семинара се обсъдиха належащи и изненадващи теми засягащи климатичната реалност, в която живеем и влиянието й върху жените.

След приветливо посрещане Илиана Балабонова, съосновател и председател на Българската платформа към ЕЖЛ, даде силен старт на събитието с обсъждане на терминологията, свързана с равнопоставеността на половете. Към доклада със същото заглавие – „Лицето на климатичните промени“, са описани обстойно количество термини, които са безпрецедентна част от адресирането на темата в България. От обяснение на социокултурните категории „мъжественост-женственост“ до структруни бариери, термините описани в доклада са част от процеса за развиване на по-голяма чувствителност на социално и институционално ниво по темата за равнопоставеността на половете.

Въведението относно терминологията бързо се насочихме към следващата тема, а именно „Изменението на климата и женският пол“. Водена от д-р Зорница Спасов, гл. ас. в НЦОЗА към Министерство на здравеопазването, тази сесия в големи детайли адресираше подценявания женски контекст относно климатичните промени. От това по какъв начин специфични промени и климатични явления имат по-силно негативно влияние върху жени и момичета, до анализиране защо всички тези последници и фактори не се адресират на национално и международно ниво – сесията остави много от участниците в семинара без думи. Като главно обобщение мога само да оставя тези данни присъстващи в доклада на д-р Спасова: От общо 1,3 милиарда души живеещи под прага на бедността в страните с ниски и средни доходи, 70% са жени. В 68% от научните публикации (или в 89 от 130 научни публикации анализирани от Global Gender and Climate Alliance 2016.) се твърди, че въздействието на климатичните промени върху здравето на жените е по-силно, отколкото върху здравето на мъжете. В България тези различия са още по-осезаеми извън столицата, особено при жените в напреднала и старческа възраст. В доклада си д-р Спасова е детайлно описала и примерни многосекторни решения, които могат да обърнат внимание на комплексността на проблематиката. Липсата на жени в процеса на взимането на решения на международно и национално ниво също е огромен фактор, който влияе за качественото адресиране на уязвимостта на жените спрямо климатични промени.

Още по-силно се засегна българският контекст в темата на Мишо Гръблев, гл. юрисконсулт на Фондация „Джендър Алтернативи“, за джендър мейнстрийминг. С хумор, ирония и стряскащи данни, по време на тази сесия силно се застъпи дефинирането на джендър мейнстрийминга като процес, съществуващ и практуващ се още от 90-те години в Европа, но напълно липсващ от българската институционална рамка. Два момента силно повлияха и изненадаха цялата аудитория –данни от ООН за равнопоставеността на половете в България и определенията относно „джендър“ термини в Речника на чуждите думи на. Българска академия на науките.

Спрямо данни на ООН официално се води, че България е достигнала 80.0 точки в скала от 0 до 100 точки спрямо равнопоставеност на половете още през 2018г. Като източник в ООН са обявени НСИ и/или National Womenâs Machinery, което генерира допълнителни въпроси относно истиността и точността на тази информация. Иронията се намира и в аспекта, че НСИ не събира и не публикува данни относно колко са жените, които имат собствен бизнес; статистика относно домашното насилие; нито как влияят климатичните промени физиологически и икономически на мъжете и жените. От друга страна пък се води строга статистика за „извънбрачните“ и „брачните“ деца, която няма легално отношение в законодателната и правна система. А темата относно въведените термини в Речника на чуждите думи на БАН единствено може да бъде обобщена по следния начин – когато „добавената стойност“ на новите „термини“ се оповава на конспирационни теории, не е фактологически проверена и дефиницията й съдържа политически заредени изказвания.

Последната тема, която бе обсъдена на семинара „Лицето на климатичните промени“, бе относно джендър бюджетиране. Водена от Любомира Кадиева, магистър психолог в Консултативния център на Фондация „Джендър Алтернативи“, темата засегна силната нужда от имплементиране на джендър бюджетирането в практиката на правителството. Определение на термина може да се намери в доклада: „Джендър бюджетирането е стратегия за постигане на равенство между половете чрез разпределяне на публични ресурси по начин, който адресира специфичните нужди на жените и мъжете.“ Елементите
включващи анализ, одит, идентифициране на различия и имплементиране на адекватни промени на институционално ниво, всъщност биха дали силна основа за цялостно и мноаспектно адресиране на проблематика на България.

Дейността на неправителствения сектор е само едно от направленията, по които е нужно да се работи, когато говорим за климатичните промени и равнопоставеността на половете. Адресирайки потребностите и овластяването на жените в България, се създава и пространство за цялостно икономическо, социално и личностно развитие. Партнирайки си с гражданския сектор, институциите и правителството могат да постигнат реално имплементирани промени на национално ниво с дългосрочно въздействие. Все още не е късно – нека бъдем проактивни, а не реактивни.

Автор: Елена Д. Лулчева

---

Джендър означава полов, на пола, който се отнася към пола, както и пол. Този термин навлиза в социалните науки и феминизма преди няколко десетилетия. Първоначалното значение на gender в английския език е граматически род. (Източник gender.land)

Илюстрация: Teodora Pascanu for ArtistsForClimate.org

---