Най-сериозното последствие от онлайн насилието е заглушаването на гласовете на жените
EkaterinaKaravelovaFoundationРазвитието на технологиите и възможността да изразяваме мнение онлайн по различни канали води след себе си и негативни последици, свързани с кибер тормоз, преследване онлайн, кражба на самоличност в социалните мрежи, анонимизиране на обидни и сексистки коментари. Онлайн насилието има също толкова значими последици, както и това офлайн.
Редица изследвания показват, че жените са по-честите жертви на онлайн тормоза. Оказва се, че колкото жените са по-гласовити, толкова са по-уязвими да станат жертви на насилие онлайн или офлайн. Така жените с активна обществена позиция като активистки, журналистки, обществени личности и жени в политиката става по-често обект на такива атаки. Насилниците имат за цел да заглушат силните гласове и тормозът от тяхна страна често води до автоцензура от страна на жените.
Необятността на проблема онлайн провокира Фондация “Екатерина Каравелова” съвместно с Илиана Балабанова, президент на Европейското женско лоби, основател и председател на “Българската платформа към Европейското женско лоби” да организират обучение на тема “Нейните права в дигиталното пространство” с цел именно да се говори за проблема и за възможните решения, да се обсъдят практически насоки и инструменти за защита в онлайн пространството.
В обучението се включиха 12 участника от различни граждански организации и политически партии, както и доброволци и активисти. Обучителката представи интересни факти за цената на насилието на база на данните на Европейския институт за равенство на половете. Изчислено е, че насилието върху жени има отражение не само върху личното здраве и благосъстояние, а и върху общественото благополучие. Цената на насилието за една година в Европа е 289 милиарда евро, а за България сумата е 4,5 милиарда евро като това включва здравни услуги, отсъствие от работа, психично здраве, болничен престой, разходи, дела, услуги за преодоляване на травми и др.
Цената на насилието
Темите, които се дискутираха в неформална среда между участниците и обучителката бяха различните аспекти на онлайн насилието, липсата на данни за насилието над жени в политиката в България, както и конкретни казуси на тормоз над жени, активни в политическия живот в България и в Европа и как това се отразява на участието на жени в политиката или на отстояването на активна гражданска позиция от страна на жените. Често онлайн насилниците атакуват жените на база на техния пол, външен вид или несъобразяване страдиционните патриархални роли. Онлайн насилието е също толкова сериозно, колкото и това на живо и има последствия не само върху потърпевшия, но и върху неговото близко обкръжение. Всяка трета жена реално е жертва на насилие, а най-сериозното последствие е заглушаването на нейния глас.
Статистика за насилието над жени в дигиталното пространство
По време на обучението бяха представени различни проучвания, които показват мащаба на проблема. Изследване на Европейския парламент от 2021 г. Посочва, че между 4 и 7% от жените в ЕС са преживели онлайн тормоз. Друго проучване от 2020 г. показва, че в световен мащаб 58% от изследваните жени са преживели онлайн тормоз, а 50% заявяват, че по-често са жертва на тормоз в дигиталното пространство, отколкото на улицата. Данните на Амнести Интернешънъл от 2017 г. са илюстративни и за друга тендеция – 46% от анкетираните споделят, че насилието онлайн има женомразки и сексистки характер. Общо около 9 милиона жени в Европа са били обект на онлайн насилие. А над 40 % oт народните представителки и жените от администрациите в парламентите в Европа са преживели сексуален тормоз на работното си място.
“Социалните медии се превърнаха в място номер едно, където психологическото насилие – особено под формата на сексистки и женомразки забележки, унизителни изобрачения, тормоз, сплашвания и заплахи – се извършва срещу жени парламентаристи” – Интерпарламентарен съюз, 2016 г.
“Получавам имейли, понякога с порнографски изображения, в които ми казват: ‘Разкарай се от политиката, вземи по-добре да се ожениш’.”
Какво можем да направим, за да се предпазим?
По време на обучението бяха споделени различни ресурси и насоки какво е нужно, за да се предпазим и защо е важно да имаме двустепенна идентификация за влизане в различните социални мрежи, защо да не се споделя локация или как да се сподели по по-безопасен начин. Нужни са усилия за безопасно споделяне, както и за модериране на съдържание, което да не провокира повече агресия. В дискусията се споделиха и насоки за генериране на добри пароли, както и къде да се потърси помощ при сваляне на сайт, открадване на самоличност, тролове, хакване на профил, нецензурни коментари, онлайн отмъщение и др. Илиана Балабанова сподели “Дигитална аптечка за бърза помощ” и съвети за ежедневно сърфиране, ресурси и практически стъпки за защита.
Обсъдиха се и пропуските в законодателството относно защитата от насилие офлайн и онлайн и необходимостта от мерки и инициативи занапред, които да предоставят ресурси и адекватна закрила.
Обратна връзка
Участниците оцениха високо организацията и качеството на обучението, засегнатите теми и нуждата да се говори по тях. Посочиха необходимостта от повече такива обучения с по-голяма продължителност и отделна практическа част, при която да се доразвият уменията за защита.
Обучението се реализира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените, предоставена на Фондация „Екатерина Каравелова“ по линия на програма „Мисия възможна“. Мнения и информация, представени в рамките на обучението не отразяват официалното становище на Български фонд за жените.
