Фондация „Екатерина Каравелова“
Политики

Неплатен труд – осъзнат избор или право без избор

Гост автор: Веселина Панайотова

Жените и неплатеният труд

„Ако жените управляваха света, нямаше да водим войни, а само интензивни преговори“ казва Робин Уилямс, актьорът изиграл една от забележителните роли в киното – Мисис Даутфайър. Дали жените осъзнават тази си сила или са вкопчени в ролята на майка и домакиня, която светът  сякаш предопределя, а законодателството акцентира? Европейското законодателство се променя, но готови ли са жените да поемат новите възможности, които се откриват и как ще се преборят най-вече със себе си. Превърнали се в устойчиви стереотипи задават ролята на жената да бъде основният двигател у дома – майката, домакинята, подкрепящата съпруга, изпълняващата дълга си дъщеря като по този начин се стоварва неплатеният домашен труд основно върху нейните плещи. 

По дефиниция неплатеният труд е този труд, който  се свързва с допълнителната работа, извършвана на работното място във връзка със служебните ангажименти, или извън него без да е свързан пряко или косвено със служебната дейност. При втората си форма неплатеният труд в голяма степен е вменен от стереотипи и остава невидим дори за тези, които го извършват. Това е онзи труд, който се полага след работно време, а понякога инкогнито и в работно време без да е свързан с платената работа. По-скоро този труд е свързан с грижата за домакинството, което включва както физическото пространство, така и хората в него. Тук следва да се изключи  труда, който с удоволствие се полага за лично забавление, например, хоби, грижи за любими хора или животни.  Тази втора форма на неплатен труд е целта на разработката по-долу. Когато в България се говори за равнопоставеност на половете обикновено се разглежда равнопоставеността в платената сфера, а равнопоставеността в неплатения труд остава в сянка. Въпреки променящата се среда, жените все още полагат средно 18,4 часа неплатен труд (1) на седмица без да разчитат на старите системи за подкрепа от миналото като близки роднини, например. В ЕС 7,7 милиона жени не участват в пазара на труда поради извършването на неплатен труд, който се остойностява на 242 милиарда евро. За сравнение едва 450 хиляди мъже са засегнати от проблема. В тази връзка да се обърне внимание на равнопоставеността на половете в неплатения труд става все по-наложително. Според Индекса за равнопоставеност от 2022 г. на Европейския институт за равенство между половете на ЕС (2) делът на неплатения труд по време на пандемията нараства и жените са тези, които се ангажират с гледането на децата под 12 годишна възраст в два пъти повече от случаите. Същевременно домакинската работа и грижата за дома продължават да се падат като задължения основно на жените. Наложително е, всички участници в трудовия процес, включително и мъжете да бъдат виждани като човешки същества, а не просто като човешки ресурс и да се работи за осигуряване на икономическа независимост на жените.

Домашните задължения – вменена роля

Жени, които до момента не са имали домашни задължения и не са променили баланса си между служебния и личния си живот  имат повече възможности за реализация на пазара на труда. Статистиката показва, че жените са по-образовани от мъжете, като 62% от завършващите университет в България за 2022 са жени (4). В същото време жените на високи позиции са едва 16%, (5), а разликата в заплащането за 2021 по данни на НСИ остава около 18 % въпреки, че работещите жени са 68% . Това е една индикация, че жените често остават извън процесите за вземане на решения и   изпадат в икономическа зависимост. Статистически по-продължителният живот и по-ниските пенсии обричат жените дългосрочно на по-ниско качество на живот. (7) 

Жените извършват голяма част от неплатения труд и д-р Гергана Ненова развива темата „Разделението на труда в семейството: за границите на майчинството и бащинството (Българските семейства с деца през 21-ви век)“, в която описва подробно в каква система живеем и там се отбелязва: “Тази перспектива позволява да се посочи, че домашният труд е продуктивен, необходим е за физическото оцеляване и поддържане на индивидите и в този смисъл е предпоставка, условие на професионалния труд. Трудът в семейството поддържа работната ръка в състояние на годност и готовност да упражнява своите задължения на работното място. Именно защото е икономически и социално необходим, този вид труд се предлага и срещу заплащане под формата на услуги за почистване, домакински услуги и платена грижа за децата.“ (8) И още нещо интересно от труда на д-р Ненова: “…относно брака и съжителството изследванията на половото разделение на домашния труд показват устойчиви различия между женените и кохабитиращи двойки, като в женените двойки то е по-неравностойно и омъжените жени са по-натоварени с домашен труд от неомъжените.” (Coltrane 2000, Shelton and John 1996, Baxter 2005). Розенфелд обобщава резултатите на изследователите така: „женените мъже се съпротивляват на домакинския труд в степен, която не може да бъде обяснена от практически съображения и ограничения. Изглежда, че самата институция на брака закрепва половото разделение на труда в семейството.” (Rosenfeld 2017: 6-7)

Неплатеният труд или домашният труд е толкова вменен, че се възприема като част от ролята на жените и често не се поставя под въпрос чие задължение е. Често жените предпочитат да го свършат сами, защото е по-бързо и ще освободи време. В същото време наложените от миналото модели вменяват и чувство на вина у съвременните жени, както и комплекс за малоценност, който се пренася и на служебния терен. Една жена, която не е имала физическа почивка у дома, е по-малко вероятно да е пълноценна на следващия ден  на работа. 

В доклада „Гласовете на жените в България“ на Фондация „Екатерина Каравелова“ се обобщава следното: „Доброто формално уреждане на трудовите права на жените обаче се сблъсква с практиката на реална дискриминация към тях както при кандидатстване за работа, така и при осъществяването ѝ, за каквато споделят много от интервюираните в рамките на проекта жени. Друг проблем е, че към юридическото равенство на жените в областта на труда се наслагват патриархални стереотипи по отношение на ролята на жената в семейството, според които техен приоритет е да се занимават с отглеждането на децата и домакинската работа.“

Статистиката на НОИ показва, че едва 10% е разликата между мъжете и жените за заплащането на час при изплащане на болнични поради общо заболяване. Разликата  между двата пола за изплащане на болничен поради гледане на болен член от семейството и карантина нараства до 17%. (15) 

В същото време, основната роля на жената в България, продължава да бъде тази на майка във всяко отношение. Отново в доклада „Гласът на жените в България“ на Фондация „Екатерина Каравелова“, се казва: „В България майчинството е много силно ценностно натоварено. Широко разпространено е убеждението, че предназначението на жената е да бъде майка. Дори Конституционният съд в аргументите си, с които обяви Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие за противоконституционна, се произнесе, че според Конституцията социалната роля на жената е да бъде майка“ и то майка за съжаление не само на децата си, както споделя и  

СЦ (33 г.): „Той беше израснал в семейство, [в което] майката прави всичко. Майката пере, чисти готви. Той го очакваше от мен.”

При създалото се очакване основната роля на жената да бъде майка, да поема неплатения домашен труд и в основната си част да не го споделя с партньора си това означава, че жената работа по минимум 12 часа на ден.” 

Политики за равнопоставеност и ЕС

На ниво Европейски съюз равенството между половете е залегнало като ценност в учредителните договори и е основен принцип в рамките на Европейския стълб на социалните права. Ангажиментът на Съюза към насърчаването на равенството, отчитането на факта, че такова все още не е постигнато и наличието на много сфери като пазара на труда, заплащането, неплатения труд, достъпа до властови ресурси и други, където има съществени неравенства между жените и мъжете, води до приемането на Европейска стратегия за равенство на половете 2020-2025.

Като част от изпълнението на стратегията са приети две ключови директиви:

  • Директива 2022/2381 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 година за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса, и за свързаните с това мерки
  • Директива 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане

Значение за насърчаване на равенството на половете в ЕС има и една по-рано приета директива, която има пряко отношение към темата за неплатения труд:

  • Директива 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета

Директива 2019/1158 е частично транспонирана на национално ниво с изменения в Кодекса на труда от 2022 г., с които се въвежда изцяло нов тип отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) в размер на два месеца. Отделен въпрос остава доколко се насърчава използването на тази нова възможност, която цели да подобри баланса в разпределянето на грижите по отглеждане на дете между родителите.

Директива 2022/2381 и Директива 2023/970 предстои да бъдат транспонирани, което означава да бъдат предприети съвкупност от мерки (законодателни, административни и други), които да гарантират постигането на предписаните в директивите резултати, в срока, определен от тях. Мерките, които се предприемат на национално ниво могат да бъдат и с по-широк обхват. Например, в случая с Директива 2022/2381 мерките могат да включват и по-малки дружества, които не са регистрирани на фондовата борса, така че да се насърчи равнопоставеното участие на жените и мъжете в процесите на вземане на решения в по-голям мащаб. В този смисъл е важно гражданските организации да участват активно в обществените консултации, свързани с транспонирането, така че то да се осъществи по най-ефективния начин с оглед на подобряване на равнопоставеността на жените и мъжете в страната.

Какво може да се направи

В заключение спрямо изследвания материал се установява, че ЕС разбира разликите в положението на жените и цели да ги въведе равнопоставено в платената икономика посредством даване на възможност за вземане на решения, признавайки неплатения труд и търсейки равното му разпределение между половете. Европейското законодателство цели изграждане на среда, в която жените могат да споделят задълженията си и да изразяват мнението си. Създаването на предпоставки за даване на гласност на скрития женски труд и истинските нужди на жените са сред първите крачки към решаване на проблема с липсата на равнопоставеност при полагането както на платен, така и на неплатен труд.

Препоръки, за промени в българското законодателство с цел равнопоставеност  

  • Въвеждане на 5 дневен отпуск за гледане на друг човек в Кодекса на Труда (КТ)
  • КТ да осигури закрила от уволнение и за бащите да мога да ползват бащинство до 3 годишна възраст на детето
  • КТ да предвиди почасово заплащане, с което да олекоти работодателите за предлагане на труд, който основно се вижда като безплатен
  • КТ да предвиди безопасно предлагане от работодател на работа от дома
  • Да се уеднакви значението на дете спрямо КТ и спрямо Закона за закрила на детето 
  • Да се въведе осигуряване за гледане на дете на родител до навършване на 12 годишна възраст 

Илюстрации: iStock

Използвани източници

  1. Неплатен труд  
  2. Индекс за равнопоставеност 2022
  3. Дневник: “Наказание за майчинство“: Печелят ли по-малко майките и къде е най-добре за тях
  4. НСИ: Население по области, общини и пол
  5. НСИ: Завършили висше образование по образователно-квалификационна степен и пол.  
  6. Инфостат за заплащане на жените и продължителност на живота  
  7. Пенсионни системи в някои страни от Европейския съюз и България 
  8. Разделението на труда в семейството 
  9. Директива 2019/1158 на Европейския парламент и Съвета относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите, полагащи грижи 
  10. Директива 2023/970 на Европейския парламент и съвета за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане
  11. Директива 2022/2381 на Европейския парламент и съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса, и за свързаните с това мерки
  12. НСИ: Различия в заплащането по пол 
  13. Кодекс на труда

Веселина Панайотова е бакалавър на науките по маркетинг и мениджмънт от Елмайра Колидж, Ню Йорк, САЩ и магистър по “Икономика и право” от Софийски университет Св.Климент Охридски. Тя има 15 години опит в международни и български компании на висши ръководни позиции. От 4 години Веселина работи активно в сферата на предприемаческия и неправителствен сектор във фондация Impact Drive. Нейната лична кауза е свързана с икономическото овластяване на жените в България през инициативата “Мама има работа”. Веселина е омъжена и има две деца.

Тази публикация стана възможна благодарение на финансовата подкрепа на Български фонд за жените, предоставена на Фондация „Екатерина Каравелова“ по линия на програма „Мисия възможна“. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от автора на статията и не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Български фонд за жените или на Фондация „Екатерина Каравелова“.

Редактори: Десислава Христова и Маргарита Спасова

Етикети:

Свързани статии