Политиката за постигане на равнопоставеност и преодоляване на женската бедност трябва да е осъзнат ангажимент на държавата

Гост автор: Александра Берданкова

По официална информация България е постигнала равенството между половете.[1] Според анализ на изпълнението на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2016-2020 г. най-голям напредък е постигнат по отношение на равнопоставеността на жените и мъжете на пазара на труда, намаляване разликата в заплащането по пол и в областта на процесите на вземане на решения.[2] Същевременно, ако задълбочим разреза на анализа, ще видим, че въпреки напредъка, има още какво да се желае. Данните на Индекса за равенство на половете за 2022 г. показва, че България е  19-та в ЕС с резултат от  60.7 точки от 100. Актуалната ситуация и на последните изследвания на НСИ за 2022 година показват, че все още има какво да се направи за постигане на равнопоставеност на половете в страната и е необходима промяна и подкрепа за продължаващите усилия в тази насока. Този разговор е за социалните и икономически измерения на неравенството, за съществуващата дискриминация на пазара на труда, водеща до феминизацията на бедността. Това е и разговор за мястото и ролята на държавата и обществото за постигането на равни права за мъжете и жените. Разговор за равенството, справедливостта и политиките за тяхното постигане.

Какво ни казват последните статистически данни на НСИ?

32.2% от населението на България или 2 206 100 лица са били в риск от бедност и социално изключване. От тях  974 700 или 29,4% са мъжете и 1 231 400  или  34,8% са жени. Стойността на показателя, спрямо 2021 година при мъжете се запазва на същото ниво, но при жените нараства с 0.9 процентни пункта. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години – 61.3% и едно лице в домакинство – жена – 56.2%. Видима е разликата в посока повишаване риска от бедност и социално изключване при жените в сравнение с 2021 година, когато най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години – 61.8% и при домакинствата с три и повече деца – 59.2%.[3] През 2021 година при едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 16.7 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. А през 2022 година този процент вече е с 21.9 % по-висок. 

Съществен, често невидим, проблем е разликата в заплащането между мъжете и жените. Според споделените данни в рамките на конференция на КНСБ тема “Равнопоставеност между мъжете и жените и условия на труд – тенденции и предизвикателства” разликата в заплащането между половете към декември 2022 е 15.5% в полза на мъжете.[4] Официалната налична статистика е за 2021 година и там тази разлика е приблизително 18%. СРЗ на жените е с 326 лева по-ниска от тази на мъжете.[5] По-високо платените сектори като „Създаването и разпространението на информация“ са предимно доминирани от мъжете. В сектор „Финансови и застрахователни дейности“ делът на жените е почти два пъти по-голям [6], но за сметка на това са в пъти по-големи и разликите в нивата на СРЗ за мъжете и жените.[7]

Средна брутна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение,

по икономически дейности и по пол за 2021 година

Това са сухите данни, според които жените са в по-голям риск от бедност,  като рискът от бедност при тях също бележи ръст. Цифрите само очертават невидимите граници на женската бедност. Жените са повече от мъжете при временната и в ниско платената заетост (продажби на дребно, почистване и обслужване). Възрастните жени (особено тези на възраст над 65 години) са изложени на най-голям риск от бедност и често получават пенсии малко над минималната. 72% от жените са заети в шест основни сектора: преработващата промишленост, търговията, образованието, здравеопазването и социалните дейности, държавното управление, хотелиерството и ресторантьорството като в сектора образование 80% от наетите са жени. Дори и в тези силно феминизирани дейности нивото на средна брутна заплата е традиционно по-ниска, а в други заплащането при мъжете остава по-високо от това на жените.[8]

Бедността сред жените често произтича и от семейните им задължения

Свидетели сме, че майките с малки деца често стават жертва на работодателското предубеждение, че няма да са пълноценни на работното място, заради по-големите грижи, които поемат за децата в тази възраст, както и че ще ползват по-често отпуски за временна неработоспособност при заболяване.[9] Дискриминацията въз основа на тези предположения е против закона, но отделни случаи сочат, че тя все още съществува в обществото, особено по отношение на бременността и майчинството и може да доведе до неравнопоставеност по отношение на кариерно израстване или надграждащо обучение.[10] Това променя правилата в пазара на труда и често води до по-голяма безработица сред младите жени и до по-ниско заплащане.

Друг фактор, който затруднява реализацията на жените на пазара на труда е грижата за децата и домакинството. Съвместяването на професионалния и личния живот продължава да бъде предизвикателство за много родители и работещи с отговорности за полагане на грижи към децата. 

Неравенствата между жените и мъжете на пазара на труда се възпроизвеждат в осигурителната система – при липса на дългосрочен трудов договор се стига до по-нисък размер на майчинство, по-ниски или несъществуващи обезщетения по болест, намален коефициент за пенсии. 51% от жените пенсионери са изложени на риск от бедност, при 37 на сто от мъжете. Пенсиите на жените са с 20% по-ниски от тези на мъжете, което се равнява средно на 131 лева. Подобряването на адекватността на пенсиите ще се отрази благоприятно на доходите най-вече на жените.

Къде може да търсим причините за неравнопоставеността, за дискриминацията на пазара на труда и за нарастването на женската бедност? 

Равнопоставеността е основно право на човека и лакмус за състоянието на политическия и демократичен процес. Част от индикаторите за измерването му са трудовите и осигурителните доходи, нивата на заетост и липсата на насилие. И тук опираме до съвременните форми на сегрегация на жените и момичетата, без претенцията да изчерпим списъка. 

Сегрегация

На първо място – Секторната сегрегация. Разликата в заплащането на жените и мъжете се дължи на феминизирането на нископлатени сектори, като социални услуги, грижи, здравеопазване и образование, които се заемат основно от жени.

Йерархична сегрегация влияе особено отчетливо на заплащането на жените и мъжете. Като се има предвид, че по-високите позиции в организацията са по-добре заплатени, разликата в полза на мъжете предполага, че те заемат и повече такива постове. Това е видно и от сравнително по-ниските проценти на жени, заемащи позиции на ниво управление на бордове и предприятия и е пример как половите стереотипи водят до неравнопоставеност. Представителството на жените в управлението на бизнеса към края на 2019 г. е все още недостатъчно за оказване на влияние върху вземаните решения – делът на жените в управителните съвети на най-големите дружества, регистри­рани на фондовата борса е 14,3%, а делът на жените ръководители е 26,9%.[11]

Професионалната сегрегация не води само до разлики в избора на работа, но и до статуса на тези професии. Според Global gender gap report 2021 на Световния икономически форум [12], проследяващ  неравенството между половете, още едно поколение жени трябва да чака равенство между половете, тъй като към оставащото време се добавят допълнителни 36 години за премахване на тази разлика. Пропастта леко се свива, в сравнение с 2020, но все пак ще са необходими още 267 години, за да се затвори. Бавният напредък, наблюдаван при преодоляването на разликата между икономическото участие и възможностите, е резултат от две противоположни тенденции. От една страна, делът на жените сред квалифицираните специалисти продължава да нараства, както и напредъкът към равенство в заплащането, макар и с по-бавни темпове. От друга страна, общите различия в доходите все още са само частично преодолени и има постоянна липса на жени на ръководни позиции, като жените представляват едва 27% от всички мениджърски позиции, според изследването.

Насилие

На второ място поставям фактора насилие. Неефективното търсене на решения на социалните и икономическите проблеми е и в основата на едно от най-болезнените измерения на неравнопоставеността – насилието. И тук става дума не само за домашното насилие, но и за такова на работното място. В националната законодателна рамка липсва правна уредба, която да е насочена към неутрализиране насилието и тормоза, включително основано на пола, при полагането на наемен труд. Изследвания на КНСБ показват, че проявите на насилие и тормоз могат да са и от страна на работодателя, и между работниците и служителите, както и между тях и външните лица (клиенти, посетители, ползватели на услуги и пр.).[13] И в по-голямата си част отново са насочени към жените.

Домашното насилие в страната видимо нараства. В България убийствата на жени придобиват пандемични размери, а убийствата от партньори са явление, което остава без адекватен отговор. Само от началото на 2023 г. са убити най-малко 14 жени.[14] Икономическата зависимост на жените от партньорите им, породена от ниски доходи създава порочен кръг на ограничения като  липса на достъп до здравеопазване, образование и жилище е сред  причините за физическото и емоционалното насилие. Разликата в заплащането на труда неминуемо води до зависимост на жертвата от насилника. Налице е и неспособността на много самотни майки да съберат дължимите плащания за издръжка на детето си. В някои случаи, жените не успяват да получат законно дължимата детска издръжка след развод, а жени, които са били несемейни по време на раждането на детето, попадат в още по-неизгодна позиция, особено предвид сложността на правните искове за финансово подпомагане. Такива ситуации още повече възпрепятстват възможността за напускане на насилника, подсилват страха от невъзможност жената, като глава на семейството, да се справи с издръжката му Липсата на държавна подкрепа, на кризисни центрове, на подпомагащи програми засилва неувереността и води до ужасяваща статистика. Равнопоставеността е една от ключовите теми, която е определяща за решаване на проблема с насилието срещу жените.

Какви са решенията и има ли добри практики в полза на преодоляване на неравнопоставеността?

На първо място е наложително да бъдат транспонирани в българската законодателна уредба няколко директиви на ЕП и Съвета на ЕС. Спешно прилагане на Директивата за прозрачност на заплащането в националното ни законодателство, тъй като тя има потенциала да бъде мощен инструмент за равно заплащане и за прекратяване на подценяването на работата, която се извършва предимно от жени. След членството на страната ни в ЕС в законодателството ни са приложени основните текстове, които касаят равнопоставеността на половете в заплащане, и превенция на дискриминация по пол. Изграден е и специален механизъм за равнопоставеност. Това което остава да се направи е да се доразвие тази политика и в други области, в които има продължаващи предизвикателства. Необходима е и подкрепа от страна на държавата за добри практики, амбициозни и ориентирани към бъдещето, като прилагане на решения в повече от минималните изисквания, определени от националното законодателство. На ход са политиците, синдикатите и бизнеса. В законодателството могат да се предложат данъчни облекчения за предприятия, прилагащи корпоративна социална отговорност. Подкрепа за работодатели, които осъществяват целеви социални инвестиции, насочени към изграждане на социални инфраструктури в предприятията и в населените места, както и за тези, които предоставят социални пакети от мерки, осигуряващи финансирането на конкретни социални услуги.

В пътя напред е постигането на: 

• Равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост, прилагане на стимули за баланс на професионалния и личен живот и преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма;
• Работещи решения за намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; 
• Насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решение и нарастване на дела на избираеми места, заемани от жени в държавната и местна власт;
• Борба с насилието, защита и подкрепа на жертвите, предоставяне на услуги по закрила, временни центрове, настаняване;
• Осигуряване на пакети за учене през целия живот и придобиване нови умения и квалификации.

Не на последно място, важно е да бъде повишена информираността и капацитета на вземащите решения на национално и местно ниво по отношение постигане на равенство между половете. Нужно е политиката за постигане на равнопоставеността да е осъзнат ангажимент на държавата, за да не отчитаме ежегодно едни и същи факти. Нужно е този разговор за равнопоставеност и справедливостта да намери своето продължение и в политиките за тяхното постигане. 

Снимки: iStock и Canva

---

Използвани източници

---

*Александра Берданкова има над 30 години опит в работа с медии, като журналист и като ръководител “Връзки с обществеността”. Управител е на Комуникационна агенция „DotCommA“. Завършила е „Логопедия” в ПУ „Паисий Хилендарски”. Специализирала е в следните направления: „Разбиране на неравенството между половете“  University of Exeter; „Разбиране и разрешаване на бедността и неравенството“ University of York; „Пол и труд в глобалния юг“ University of Basel and University of Bern, Interdisciplinary Centre for Gender Studies (ICFG). Председател на Обединението на жените социалистки в област Пловдив. Участва активно в защитата на политиките за децата и родителите, борбата с бедността и за равнопоставеността и овластяването на жените, както и на тяхното участие в политиката като ръководи проекти по тези теми.

---

Тази публикация стана възможна благодарение на финансовата подкрепа на Български фонд за жените, предоставена на Фондация „Екатерина Каравелова“ по линия на програма „Мисия възможна“. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от автора на статията и не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Български фонд за жените или на Фондация „Екатерина Каравелова“.