ПРЕВЕНЦИЯТА СПАСЯВА ЖИВОТИ

В края на месец май Дом на културата „Борис Христов” в град Пловдив отвори врати за събитието „Здраве: от жени за жени vol. 2”. 

Това беше втората от серия дискусии с експерти и представители на гражданското общество, с които от Фондация „Екатерина Каравелова“ обръщаме внимание на ключови теми, поглеждайки през призмата на проблемите и нуждите на жените в българското общество.

Специфичен фокус на дискусията бяха сексуалното и репродуктивно здраве, а част от проблемите, които бяха очертани включват непроследените бременности и това, че всяко десето дете през 2021 година се е родило без неговата майка да е имала досег със здравен специалист по време на бременността, липсата на регистър на бременните жени и невъзможността да се проследи история на майката, чието бебе постъпва за лечение, цялостната липса на данни в сферата на здравеопазването, което не позволява проследяемост на тенденциите и разработване и мониториране на адекватни политики, липсата на навременно и адекватно здравно и сексуално образование и достъпна и надеждна информация по здравни теми, както и необходимостта политиките, включително тези в сферата на здравеопазването, да бъдат изготвени с един чувствителен към половете подход. 

Установяването на равнопоставеност на половете на политическо, социално, икономическо и културно ниво, е невъзможно без интеграцията на женски гласове, истории и преживяванията  в обществения диалог. Масовата липса на задълбочени социологически изследвания, се явяват като преграда за репрезентацията на женски нужди и интереси на държавно ниво. Споделяйки своя професионален опит в сферата на застъпничество за социално уязвими групи, Диляна Дилкова – член на Управителния съвет на Национална мрежа на здравните медиатори (НМЗМ),  и д-р Радосвета Стаменкова – изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП), застанаха в центъра на дискусията за социалното значение на женското здраве и интерсекционалните здравни неравенства. Също така, експертите обсъдиха връзката между образователната и здравна система в промотирането на превантивни стратегии, свързани със сексуалното здраве.

Кампанията „Всяко бебе е БЕЗценно”, представена от Диляна Дилкова,  проблематизира липсата на адекватен и универсален държавен механизъм за проследяването на бременността, със специфичен фокус върху здравнонеосигурените жени. „През 2021 година, всяко десето бебе в България се е родило без неговата майка да е имала досег със здравен специалист по време на бременността.”, сподели г-жа Дилкова, обръщайки внимание на статистиката, показващата, че годишно „около седем хиляди бебета […] са лишени от възможността да бъдат открити здравни проблеми, да бъдат предотвратени рискове, увреждания и заболявания”. Според Наредба №26 на Министерството на здравеопазването, здравнонеосигурените жени имат право на един безплатен преглед и лабораторно изследване за целия период на бременността. Във връзка с точно тази наредба бяха очертани два основни проблема. От една страна не повече от 40% от неосигурените бременни стигат до този преглед. От друга страна, според препоръките на Световната здравна организация, бременността се счита за адекватно проследена, ако майката  е преминала успешно осем профилактични прегледа. На база тези аргументи, Диляна Дилкова изтъкна, че наредбата е нито ефективна, нито достатъчна в това да гарантира проследяване на бременността на здравнонеосигурените жени и благополучното раждане и развитие на новороденото. По време на дискусията за негативните икономически последствия на дадения проблем, ключово заключение и препоръка за политическа реформа беше, че „профилактиката и превенцията са винаги  по-ефективни и по-евтини от лечението”. 

Д-р Радосвета Стаменкова изтъкна ролята на семейното планиране и здравното и сексуално образование като основополагащи елементи за репродуктивно здраве и даде една много лесна дефиниция за семейно планиране: „Това означава да имаш толкова деца, колкото искаш и да ги имаш тогава, когато искаш, семейното планиране е отговорност към децата.“ Д-р Стаменкова подходи към темата за сексуалното и репродуктивно здраве на жените през интерсекционална призма и обърна внимание на това, че „една програма е успешна, когато се прави не само за общността, а заедно с нея“, както и на двойната стигматизация, на която са подложени ромските жени, от една страна от мнозинството, защото са ромки, а от друга страна в своята собствена общност, защото са жени. Тя многократно подчерта, че основният инструмент за справяне с предизвикателствата, включително и сред ромската общност, която е непропорционална засегната от бедност и маргинализация, е образованието. Ключовото послание е, че институциите не просто трябва да предоставят информация, а тя трябва да бъде навременна и адекватно представена според нуждите и на съответния език, така че да бъда разбрана. 

В дискусията се включи и д-р Веселка Христамян, член на Общински съвет – Пловдив и председател на общинската комисия „Здравеопазване и социални дейности“. Тя благодари за организацията на събитие по такива важни теми и обърна внимание, че превенцията трябва да бъде в основата на държавните политики. Д-р Христамян очерта връзките между здравните и социалните политики и високия процент социална бедност сред маргинализираните представители на обществото, особено от женски пол. Според нея дори промяната на Наредба №26 да стане факт и броят профилактични прегледи за здравнонеосигурените бременни да бъде увеличен, тази политика трябва да бъда надградена и да се направи абсолютна корелация между политиките в подкрепа на двойките с репродуктивни проблеми и целта за подобряване на репродуктивното здраве и политиките за превенция по отношение на майчиното и детско здравеопазване.

Рада Еленкова от Български фонд за жените коментира колко е важно да се работи с подход на пресечност към проблемите и обърна внимание на проблема с достъпа до информация. Според нея най-уязвимите групи имат нужда от най-много информация, а именно за тях тя е най-недостъпна.

В резултат на общата дискусия се разгледа и темата за проблемите на ограничените инициативи и липсата на практики, свързани с здравното и сексуално образование в българската образователна система. Участничките достигнаха заключението, че тази липса създава стигма и неинформираност на тема здравословни връзки и безопасни сексуални отношения. Освен това, в процеса на дискусия бе достигнат и финалният консенсус, че образователната система консолидира високо самосъзнание за проблемите на общественото здраве. Затова и училищните стаи, а не кабинета на личния лекар трябва да бъдат ключовите източници за прогреса към репродуктивно овластяване. Отговорните органи трябва да се погрижат сексуалното образование да достигне във всичко едно училище.

В заключение, основните препоръки, които могат да бъдат изведени в резултат на събитието „Здраве: от жени за жени“, проведено в град Пловдив са следните:

• Необходимо е изменение на Наредба №26, така че броят профилактични прегледи за здравнонеосигурените бременни в България да бъде увеличен на осем (спрямо предвиденият един преглед в момента), за да съответства на препоръките на Световната здравна организация и да се гарантират здравето на майките и бебетата;
• Да се разработи национална програма по семейно планиране;
• Да се предоставя адекватно на възрастта и потребностите здравно и сексуално образование във и извън училище и това да се случва заедно с уязвимите общности, учителите и родителите;
• Необходимо е да се провеждат повече изследвания и те да бъдат инициирани от държавните институции, така че да се събират данни, които да позволят разработването на адекватни политики и тяхното мониториране;
• Важно е да се провеждат повече обществени дискусии, в рамките на които представители на институциите и гражданското общество заедно да достигат до решения, като по този начин ще се избегнат и проблемите, породените от липса на информация или широкото разпространение на фалшиви новини;

---

Снимки: twodogstwocats studio