Само 58 жени в 49-о Нaродно събрание
Седем избирателни района не излъчват нито една жена народен представител
Габрово, Плевен, Пловдив-област, Силистра, Смолян, София-област и Ямбол избират 44 народни представители, но от тях нито една жена в състава на 49 Народно събрание. Така седем района от 31, от които в шест нито една от представените в 49 НС партии и коалиции не е предложила жена за водач на листата си, допринасят за намаляващото представителство на жените в българския парламент. Липсата на повече жени на избираеми позиции в кандидатските листи закономерно води и до ниско представителство на жените в новия парламент – те са едва 58 или 24% от общия му състав.
Жени в политиката – анализ на предсрочните парламентарни избори от 2 април 2023
Данните са част от анализа на Фондация „Екатерина Каравелова“ за представителството на жените в политиката въз основа на резултатите от предсрочните парламентарни избори от 2 април 2023 г.
Устойчива е тенденция за ниско представителство на жените в най-важната институция в страната в последните четири парламента. В сравнение с някои съседни държави България съществено изостава. В парламента на Северна Македония жените са 42.5%, а в този на Сърбия – 34.8%. В Европейския съюз средното ниво на представителство на жените в националните парламенти е 33%.
Големи изборни райони като 16 МИР Пловдив с 12 мандата, излъчват само една жена, защото нито една от шестте парламентарно представени партии и коалиции нямаше жени на първите две позиции в кандидатските си листи. В същото време по-малки изборни райони като 8 МИР Добрич (с 5 мандата) и 21 МИР Сливен (с 6 мандата) изпращат по 4 жени в 49 НС, като 7 от тях са били водачки на листите на своите партии в съответния изборен район.“, съпоставят листите на партиите и коалициите от фондацията, като акцентират не само на присъствието, но и на подредбата на жените в тях. Около 30% от общия брой кандидати на тези избори са жени. Процентното съотношение на жените и мъжете кандидати в листите на политическите партии, които намериха място в 49 НС, е било най-добро при ГЕРБ-СДС (31.5%) и ИТН (32%), а най-малко жени е имало в кандидатските листи на Възраждане – 23.5%.

Жените в програмите на политическите партии
През март 2023 г. Фондация „Екатерина Каравелова“ публикува аналитичния доклад „Гласовете на жените в България“, очертаващ проблемите и нуждите на жените в страната. В него са идентифицирани основните предизвикателства – феминизирана бедност, липса на равнопоставеност на пазара на труда, насилие, основано на пола, различни форми на дискриминация. Тези теми обаче липсват в предизборните програми на политически партии и коалиции, които влизат в състава на 49 Народно събрание. В голямата си част те запазват фокус върху жената единствено в ролята ѝ на майка. Проблемите на жените не само не намират решения в програмите на политическите партии, но и липсват в политическия дневен ред. Може би разочарованието от този факт донякъде обяснява феномена на високия процент млади, образовани жени от големите градове (около 60%), които са избрали опцията „Не подкрепям никого“ на изборите на 2 април 2023.
Проблемите на жените, бедност, насилие, дискриминация, не могат да продължават да чакат за решения. Те не могат да бъдат преодолени без политическа воля, целенасочени усилия и конкретни мерки от страна на институциите и политическите партии и без активното участие на гражданското общество.
Препоръки за повишаване на политическото участие на жените
По тази причина Фондация „Екатерина Каравелова“ последователно се застъпва за препоръки, които адресират проблема с ниското политическо представителство на жените. Те са насочени към овластяване на жените, което може да бъде постигнато с изменения в Закона за политическите партии в частта за изразходването на държавната субсидия, така че да имат задължение част от нея да бъде използвана за дейността на женските организации, а при липса на такива, за обучения за насърчаване на равнопоставеността. Някои от конкретните препоръки към политическите партии са:
- Да развиват капацитета на своите членове чрез менторски програми и обучения;
- Да предоставят финансиране за развиване на дейността на женските структури;
- Да гарантират еднакъв достъп до финансови ресурси на всички членове и да се обърне специално внимание на достъпа до ресурси на жените от малки населени места.
Пълният текст на анализа е достъпен тук.