Стара Загора – просветен център с ключова роля за развитието на женското движение

Като на бъдещи учителки и просветителки беше ни направено бляскаво посрещане…“ Анастасия Тошева, „Автобиография“

Учителките изиграват ключова роля за развитието на женското движение в България през XIX в. Много от тях са инициаторки, основателки или активно работят в настоятелството на женските организации, а десетки други са дейни членове. За да бъде основано женско дружество в даден град, първо се минава през отварянето на девическо училище. След това се създава и женско дружество, което да насърчава образованието и общественото издигане на местните жени, като подкрепяфинансово просвещаването на бедни момичета.

При всеки удобен случай – годишни изпити, патронни празници на училищата, посещения на външни лица – учителките говорят пред присъстващите за женските дружества, за ролята на жената в семейството и обществото. Така женските дружества и девическите училища си влияят взаимно и осъществяват редица съвместни инициативи.

Ярък пример за това успешно сътрудничество е Стара Загора (известна като Железник през периода 1858-1871). Градът се оформя като просветен център и изиграва ключова роля за развитието на женското движение в България през XIX и първата половина на XX в.

Анастасия Тошева е сред старозагорките с най-голям принос за издигането на положението на жените през периода на Възраждането.

Тя е една от най-образованите учителки за времето си. Заедно с племенницата на своя благодетел Захарий Княжевски се обучава цели 7 години в Одеса от 1850 до 1857 г. Когато се завръщат в родната Стара Загора, двете бъдещи учителки се радват на „бляскаво посрещане“ по думите на самата Анастасия.

През септември 1857 г. е открито първото девическо училище в Стара Загора, в което се събират 24 ученички. Анастасия Тошева започва да им преподава „четене, писане,закон Божий, смятане и ръкоделие“.

За съжаление това първо девическо училище в Стара Загора е затворено на следващата година заради опустошителна епидемия. Самата Анастасия сключва брак през 1859 г. и временно преустановява преподавателската и просветната си дейност.

Интересни са обстоятелствата, които съдействат за повторното отваряне на училището и нейното връщане на работа. През 1858 година в Стара Загора пристига американски протестантски мисионер, който открива девическо училище с пансион. Училището привлича много български момичета от Стара Загора, Сливен, Русе и други градове. Притеснени от разпространението на протестанството, старозагорци канят Анастасия Тошева да се върне на работа и искат отново да отворят православното девическо училище. Членовете на църковната община убеждават съпруга ѝ да не обръща внимание на злословеното по свой адрес, че „за пари прави жена си даскалица“. Така през август 1863 г. в Стара Загора отваря врати първото българско девическо класно училище. То се радва на голям авторитет и през следващите години женски дружества и читалища от други градове събират пари, за да изпратят местни момичета да се образоват в Стара Загора с идеята да се върнат след това като учителки.

През 1866 г. Анастасия Тошева става една от инициаторките за учредяването на женско дружество „Майчина любов“ в Стара Загора. То е едно от първите в страната след тези в Лом и Ловеч. Лично Анастасия Тошева обикаля града и държи речи в местните училища, за да убеждава своите съграждани в ползите от такова дружество. Целта, която си поставя дружеството е „подпомагане на девическото образование“, така че не е изненадващо, че учредителите популяризират дейността му именно в училищата. Постепенно старозагорки разбират ползата от женското дружество, което цели да подпомогне развитието на жените, и започват да се записват за членство, като се надпреварват да правят парични вноски.

Женското дружество в Стара Загора е много активно и в подкрепата си за революционната дейност и борбата за освобождение. Заедно с женските дружества в други градове (Търново, Габрово, Сливен) поддържа международни контакти с личности и организации от чужбина, които подкрепят българите.

Анонимен дописник посочва като пример за подражание читалището и женското дружество в Стара Загора с техните „родолюбиви и патриотически подвиги“.

През годините женското дружество в Стара Загора продължава да оказва подкрепа на бедни момичета, като покрива таксите им за образование и прави подаръци. Също така дружеството поддържа девически пансион.

Девическите дружества, които започват да възникват през 70-те години на XIX в. също си поставят за основна цел материално подпомагане на бедните ученички доколкото позволяват силите на девойките. Първото „съученическо девическо дружество“ е създадено по инициатива на Теофано Попова и дружество „Майчина любов“. В девическото дружество в Стара Загора членува и Райна поп Георгиева,която по-късно пренася този опит и през 1873 г. създава девическата дружина „Китка“ в Панагюрище.

Теофано Попова, е активна старозагорка, която посвещава живота си на просветителска и общественополезна дейност, която продължава и след Освобождението. През 1899 г. става една от учредителките на старозагорското благотворително дружество „Добрий Самарянин“.

Целта на дружеството е да поддържа дом за сираци и за възрастни хора, както и да подпомага социално слабите, живеещи в града и окръга, „без разлика на вяра и народност“. До този момент това е единствената организация в страната, която се грижи за сираци и възрастни хора едновременно. Тя се отличава с религиозна и национална толерантност и с голям брой членове.

Старозагорки не забравят и женския въпрос. Женското културно-просветно благотворително дружество „Пробуда“ е създадено през 1927 година. То развива активна дейност по отношение на грижите за децата, девойките и жените и е продължение на създаденото през Възраждането дружество „Майчина любов“, което съществува до разрушаването на града през 1877 г.

Д-р Невяна Азманова—Ханчева, която е завършила медицина в Нанси и ръководи болницата за вътрешни и хирургически болести, оглавява инициативните старозагорки, които създават „Пробуда“. Дружеството функционира като клон на „Български женски съюз“ и работи за подобряване на положението на жените и премахване на неправдите, които ги засягат в различни сфери на живота. Дружеството просъществува до средата на 40-те години.

Тези почти 100 години история от средата на XIX до средата на XX в. показват важната роля, която старозагорки имат за развитието на женското движение в България. В наши дни Стара Загора отдава почит на дейността на Анастасия Тошева с наградата за високи постижения в областта на образованието на нейно име.

Автор: Маргарита Спасова

Източници:

• Автобиография (Животопис) на Анастасия М. Тошева, учредителка на първата Българска Девическа V-то класна Гимназия в Ст. Загора“, 1911 г.
• Теофано Попова – Благотворително дружество „Добрий Самарянин“ – http://daritelite.bg/blagotvoritelno-druzhestvo-dobriy-samaryanin/
• Женско дружество „Пробуда“ – Чолакова, М. Българско женско движение през Възраждането 1857-1878, София, 1994 г.