Екатерина Каравелова (1860-1947) е забележителна личност с огромен принос за развитието на женското движение в България и утвърждаването на ролята на жените в обществото.
Постиженията на жените в българската история обаче рядко намират място в учебния материал или в градското пространство. Това създава едно погрешно впечатление, че те не са допринесли за развитието на българското общество, както и че темата за правата на жените е нещо ново и привнесено отвън.
С избора фондацията да носи името на Екатерина Каравелова ние искаме да привлечем внимание към нейната дейност и да вдъхновим ново поколение жени, които да следват нейния пример и да отстояват своята активна роля в обществените процеси.
Мисията, визията и ценностите на организацията също са вдъхновени от впечатляващата обществена дейност на Екатерина Каравелова, посветена на опазването на мира и утвърждаването на ролята на жените в обществото.
Тя е сред учредителките на Български женски съюз през 1901 г. и негова председателка от 1915 до 1925. Отдава много сили и време на Женско благотворително дружество „Майка”, София, на което с прекъсвания е и председателка няколко десетилетия. Убедена, че независимостта и равнопоставеността на жените изисква те да имат възможност сами да изкарват прехраната си, тя силно подкрепя професионалното им обучение. Каравелова води дружество „Майка“ към създаването на първото стопанско училище за девойки в България „Мария Луиза“. Обучението в училището и курсовете към него предлагат професионална квалификация за жени по изработване на дрехи и шапки, бродерия, цветарство и готварство.
Освен че подкрепя образованието и професионалното развитие на жените в България, Екатерина Каравелова е и един от символите на движението за мир. През 1919 тя основава дружество „Траен мир“, което става член на създадената през 1915 Международна женска лига за мир и свобода (МЖЛМС). През 1924 г. пътува до Вашингтон като български делегат на IV Конгрес на МЖЛМС и участва в лятно училище в Чикаго. След завръщането си в България пише статии за отношението на жените към войната и мира, като твърди, че никоя жена не желае война. Екатерина Каравелова развива идеята, че след края на Първата световна война мъжете ще трябва да действат по нов начин, чрез мир към разбирателство между народите. През 1925 тя става председателка на българската секция на Международната женска лига за мир и свобода и участва в комитет към Обществото на народите. През 1926 г. от трибуната на международния конгрес на МЖЛМС в Дъблин тя заявява: „Нашият идеал не е мирът, който сключват правителствата, без да познават действителните тежнения на народите, а мирът на истинската демокрация“.
През 1933 по време на третото общо събрание на българската секция на МЖЛМС е създаден Комитет за защита на евреите в Германия, като Каравелова развива дейност в подкрепа и на българските евреи през Втората световна война.
Всичко това е само част от активната дейност на Екатерина Каравелова, която освен застъпничка за мир и равнопоставеност на жените е учителка, една от първите самарянки в България, преводачка от руски, немски и френски, авторка на политически фейлетони и литературна критика.
Вярваме, че с мисията на Фондация „Екатерина Каравелова“ да подкрепяме развитието на жените в България, да изграждаме женски общности и да се застъпваме за ефективно участие на жените на всички нива на вземане на решения, продължаваме делото на Екатерина Каравелова.
*Използвани източници:
- Francisca De Haan, Krasimira Daskalova, and Anna Loutfi. 2006. Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe : 19th and 20th Centuries. Budapest ; New York: Ceu Press/Central European University Press.
- Интернет страница на Национален исторически музей
- Интернет страница на Международна женска лига за мир и свобода